Предпочитан метод е изборът на пътя, който води от регистрация на обикновените явления към реакциите, поведението, дейността на поетесата, в случая твореца. Пътят отвън навътре.

Не е трудно да набележим цялата номенклатура от факти, които имат някакво отношение към поетесата М.Ц. и нейния творчески процес: биографични и други данни, конкретни и други явления, спомени, събития, преживявания (любов, колебания, копнежи, страх, разочарования и прошка).

Въображението и вдъхновението са двете психологични категории, които очертават почти цялата общопсихологична основа залегнала в конструкцията на поетичното творчество на поетесата. На практика общата психология на М.Ц. и психологията на нейното творчество се сливат в едно. Различията остават само в обема на фактическия материал и разпределението му. Психологическите категории и в двата случая са едни и същи. Илюстрацията на чувствата са амалгама от човешки преживявания, които са типични както за други творци така и за читателите.

Нейните стихове се възприемат лесно и не изискват нюанси на интерпретация. Палитрата от символи и метафори не подвежда към сложни и двусмислени заключения. Общочовешките теми са достъпни и познати, наситени със спонтанна поетична украса.

Римуването се излива естествено и леко като отвежда до поредното анонсиране на идеята и заключението (поуката).

Формата на поезията й е подбрана според правилата за класическа ритмичност на стиха. Поетесата твори с лекота.

Творческият процес е рамкиран и издава чувството й за наблюдателност на социалните процеси и на човешките отношения. Изненадата не е в символиката и семантичния изказ на използваните изразни средства, а в усета да превърне едно обикновено преживяване от случка в поетичен образ или къса емоционална история.

Това умение превръща творческия поетичен импулс на М.Ц. в типично за нея поведение на поет, който ни поднася една обикновена история по един необикновен начин. Психология, емоционалност и писателски заряд са елементите на творческата нагласа на М.Ц.

Въображението и психиката на поетесата непрекъснато възбуждат картини от природата, човешките преживявания и всекидневните случки. Нейната неизчерпаема продуктивност и умение да превръща мислите си в римувани стихове я правят интересна и изненадваща.

Художественият й замисъл се превръща в кратка обаятелна приказка, която блика от образи и чувства. Стиховете й са резултат на психически състояния смесени със спонтанна творческа дейност.

Те се възприемат от нейните почитатели и читатели с волност и радост. Те не са продукт породен от неразбираеми философски мисли. В тях не се заплитат кодове и многоцветна палитра от новаторски поетични похвати. Ето за това нейните вибрации на душевна нагласа се усещат и предават по един безпрепятствен и естествен начин. А това също е умение и резултат от творческа дейност.

Поезията в стихосбирката "Страх" на М.Ц. е здраве и изход от тежки емоционални състояния. Тя не носи белезите на причудливите изисквания на необяснима екстравагантност. Тя е пример за поетичен процес от преживяване към творчеството. А езикът на нейната поезия е общодостъпен, конкретно емоционален, темпераментен и картинен.

Стихотворенията са изпълнени с трогателна наивност на детска чистота, с искреност и са като картини от изложба на тема "Душата на поета".

------------------------------------------------------------------------------------------

© Албена Тодорова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017