„Аборт от любов” с подзаглавие „Евгенични сълзи” е новият роман на Марко Бадзато. Преведен от Теодора Иванова и издаден от „МВИЛ агенция”. Защо да го прочетем или защо да си го спестим? В изобилието на нови книги този въпрос винаги е първият, който си задаваме и срещата на новата книга с правилната и публика е изключително важна.  

 Що е евгеника и проблем ли е тя за днешното общество? А всъщност това ли е въпросът, който Марко Бадзато задава с романа си?

Като социална философия и приложна наука, която отстоява подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация, евгениката е особено популярна в началото на двадесети век и низвергната в средата му, когато била асоциирана с политиките на нацизма.

А днес? Може ли едно ДНК изследване да даде прогноза за бъдещето на неродения човек? Как една такава намеса се отразява на едно средностатистическо семейство? И какви още проблеми могат да се отворят?

Ето такива неща ще намерите в романа „Аборт от любов”. Изследванията, направени с най-добри намерения, довеждат до резултат, който като хвърлен в спокойно езеро камък, образува огромни вълни в спокойния живот на семейство Рампини, способни да преобърнат семейния кораб.

Така и става.

Текстът граничи между популярните женски романи и политическата публицистика като в известен смисъл опитва да пародира и двата жанра.

Като всяка семейна история и тази на Ариана и Франческо Рампини е едновременно драматична и тривиална. Те са едно обикновено италианско семейство, живеещо в малко градче на границата на две провинции. Той е работник в завод, а тя домакиня. Когато започваме да четем, бавно навлизаме в нищонеслучващото се в ежедневието им, докато… Докато не настъпва драмата на избора. И то избор, в който се намесват всички – от приятелите до националните медии.

После историята придобива друга динамика – колкото повече замесени, толкова по-бързо се развива действието и толкова повече въпроси избиват на повърхността. Не всички трябва да намерят отговор. Но по един или друг начин са засегнати.

Основният е: имаме ли право да се намесваме в „божия план”? Морални ли са изобщо подобни ДНК изследвания? В действителност такива като описаните в романа все още никъде не се правят. До какво би довело едно предварително знание за възможностите и здравето на плода? Имаме ли право да решаваме дали едно дете да се роди?

Проблемът пред който семейство Рампини се изправят е ще бъде ли детето им гей. И как ще живее с това? Според автора „толерантност” е „чужда” дума на всички езици. Какво имам предвид? Е, за това ще трябва да прочетете все пак романа. Защото друг интересен въпрос, който той повдига е умеем ли да живеем заедно, без значение какви сме. Готови ли сме да приемем другия, какъвто и да е той.

Пред себе си имаме простичка лична драма, раздухана в национален проблем и превърната в дъвка от медиите. Дали защото нямат какво да показват или е някак безопасно да представиш работникът Франческо и домакинята Аурора като чудовища, докато светът се тресе от глобални геополитически икономически кризи? Колко удобно за телевизии и вестници! Така авторът ни замисля над въпросите за професионалната етика, особено ако професиите са значими за обикновения човек. Журналисти. А преди това лекар и адвокат. Авторът пародира реалити-форматите, в които изпраща героите си да участват в безкрайно голямата като обем спрямо останалите девета глава. Провинциалистите Рампини имат проблем, но може би е вариант да осребрят проблема? А покрай тях да се възползват и помагащите им.

Заедно с това Марко Бадзато ни показва някои проявления на женското и мъжкото приятелство. Леко клиширано. Или част от пародията.

През цялото време авторът ни води към темата за изборите в живота. Понякога малко назидателно, друг път с широка усмивка. Някак пресилено поставя героите си в ситуация на безизходност. Решението за аборта, което Аурора взема стои някак неадекватно. Та нали вече има едно дете – Матия. С него какво ще стане– него не можеш да върнеш обратно, нали.

И когато стигаме до финала, нищо не се е променило. Всъщност всичко е различно. Съвсем очаквано Аурора е загинала, Франческо отглежда транссекуалния си син Матия и не се разбира добре с него, а младежът чака да се сдобие с богатството, спечелено от родителите му в реалити-препускането, в което евгеничното изследване ги е вкарало.

Съвременен роман, четивен, с добър изказ. На места търсено тежък и витиеват – сякаш да ни пренесе в безвремието. Защото е от романите, които все пак засягат общочовешки ценности.