Поети от различни творчески формации и градове писаха поезия по 5 сетивни признака в борба с деменцията. Благородната кауза е по проект на ГС "Алцхаймер - България" , а темата беше "33 секунди любов" - новоотпечатаната двуезична стихосбирка на поетесата Димитрина Тончева , която е и координатор в сдружението. Целта на този вид уъркшоп не е да се достигната някакви високи образци в литературата, а да се създаде емоция , която би провокирала мисли, чувства и спомени като по този начин се подобри общуването между хора, засегнати от деменцията и техните близки. Участниците в случая посочват модел, по който това би могло да се реализира в реална среда, сподели Димитрина и още, че за нея е полезно и вълнуващо да види стихосбирката си през очите на свои братя и сестри по перо.

Антон Атанасов, Росица Пиронска, Демир Демирев, Ели Видева, Красимир Манев и Петко Каневски отговаряха на 5 въпроса по темата, свързани с 5 - те сетивни признака :обоняние, вкус, слух, зрение и допир , а от отговорите им поетесата Диляна Христова сглоби стихотворение. Ето ги:

1. На какво ухае стихосбирката "33 секунди любов"?
Антон : на нещо познато, близко до сърцето
Росица: на люляк
Демир: на сини цветя
Ели: на лалета и падащи есенни листа
Красимир : истинност
Петко : на много любов
2. Какъв вкус оставя у Вас?
Антон:хубав
Росица: горчив
Демир: от сладостта на леда
Ели : на череши, узрели в тишина
Красимир: приятен
Петко: на горчивата истина
3. Какво се чува при допира с тази книга?
Антон: нежност
Росица:всемира
Демир: своя точка на кипене
Ели: как се достига небе, ходейки по снежна земя
Красимир: вълнение
Петко : любов, страх, тишина
4. Какви чувства нахлуха у Вас, докато я четяхте?
Антон : приятни
Росица: за Киплинг
Демир: от студено към горещо и обратно
Ели : да съзерцавам света дълго през всякакви времена
Красимир: разнообразни
Петко: изненадващо добри и човеколюбиви
5. Какво видяхте в нея?
Антон: преживени истини
Росица: себе си
Демир: ясен поглед
Ели: много любов и споделена тъга
Красимир: себе си
Петко: душата на Вселената в ландшафта на авторката

Поезията от стихосбирката с отговорите на всички през сетивата на поетесата Диляна Христова

33-секунден монолог пред сините люляци


Ако поискам нещо, близко до сърцето,
познато, ти какво ще ми дадеш?
На люляци ухае битието…
Аз искам люляк да ми набереш!

Пред сините цветя съм мълчалива
и истинна. От Космос чак до пръст!
Не многото любов ме прави жива,
а тежестта, че нося този кръст.

От мартенските розови лалета
до падащите есенни листа -
ей толкоз е горчилката, поета,
след мамещата сладост на леда.

И хубав, и горчив. Но друг не бива
да е животът. Трябва и контраст.
Вкусът на всяка истина горчива
не би разбрал, без тази сладка страст,

която имат онзи вкус приятен
черешите, узрели в тишина.
Как стигаш небосвода необятен,
пристъпвайки по снежната земя?

Е, носиш ли ми люлякова нежност!
Всемирът в свойта точка изкипя.
Вълнения. Любов. Страх до безбрежност.
И после твойта синя тишина.

Объркана съм. Мразя правилата!
В мен джунглата на Киплинг оживя.
И съзерцавам в тиха необята
света в едни различни времена.

Студено към горещо. И обратно.
Разнообразни чувства. А и няма как!
Не може всички образи приятни
да изсветлиш до синьо, щом е мрак.

Не съм била и миг човеколюбка,
но днес съм изненадващо добра.
Във себе си съм сякаш във черупка-
любов след споделената тъга.

До истините, болно преживени
и с ясен поглед , вкопчен във света,
душата на Вселената е в мене
в ландшафта на космическа тъга…

И питам те – нима не заслужавам
от люляка, разцъфнал чисто нов?
До тридесет и три броиш и давам
най-кратката, но истинска любов…

-------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021