Недефинирано

Недефинирано

Общото между мен и този прозорец
свършва тук, на дръжката.

Хладно се разделяме,
но при подходяща светлина
отражението ми остава в стъклото.

Ясно стъкло.
Допустимо стъкло.
Недвусмислена граница
между нещата.

Голият камък отвън –

без предразсъдъци –
освобождава от плен
моето отражение.

Искам на всички да се извиня,
че отново недефинирано
съществувам.

Нощите II

Кестени в тъмното.
Падат.
Търкалят се.

Търсиш ги и преминаваш
от една нощ
в друга.

Кестен по кестен събираш –
те са наквасени с тъмнина,
лъскави,
тежки
и необитаеми.

Слагаш ги в джоба,
но те се оказват отново
сред непревземаемите листа.

Все пак усещаш –
нещо тежи.

Нещо разпъва джоба
и в миг
сякаш отвътре избликва мрак –
писък, възседнат
от кукумявка.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------