Панагюрци

Продадохте, каквото можахте –
за пищов, за олово, за нож.
Каквото имахте, обещахте –
дом, имот и живот.
Нищо свое си нямате. Даже
няма за връщане път.
Ваша е само страшната жажда
за свобода. Или смърт.

1876

Възторгът ви във кръв се дави.
Но среден път няма в Средна гора.
И Панагюрище с пламък огрява
бъдещата ни свобода.

Нашата кръв

Кръвта, която в Мареш и Луда Яна изтича,
кръвта, която в залеза изтлява,
тази кръв, братя, ще ни измие очите.
Тя е кръв, дето вода не става.

Кръвта, която по плочите плиска,
е кръв, която е и смърт, и слава.
Такава кръв, братя, за себе си искам –
кръв, дето вода не става.