Изповедта на диктатора

                    По Христо Ботев

Боже, помилуй – грешен съм ази.
Моля Те, опази ми живота.
Желаят смъртта ми не враговете,
а мойте подставени, алчни гавази.
Смили се за мене, защото
за бъдните тирани неудобен съм свидетел.

04.11.2010, 05.03.2011

Безполезна ревност

Не жали за стиховете,
попили безследно в съня.

Нима ручеят ревнува
за къдрите на бързея, отрязани
от жаждата на бреговете?

28.07.1989

Гибелта на бащата, 1964 г.

                    “И като изрече това, заспа.”
                                            Деяния 7:60

С пробито слепоочие и той заспал е,
със зрак от вино и от скръб помътен -
поспрял колоездач край пътя,
отвян от бус със страничното огледало.

Но има милост и в най-страшните неща:
не помни невръстният своя мъртъв баща.

12.01.2011

Разходка със седемгодишна дъщеря

                    На Лидия

                    “И Господното слово дойде към него и рече:
                    Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.”

                                                                                                      III Царе 17:2,4

Нали съм пешеходец и простосмъртен поет,
съзирам репетиция за гонение на пророци
в рояка от врани, отмъкващ огризки от кошче за смет.

А тя, усетила повей от другия край на земята,
ми казва: „Ноември ухае на лято.”
И кротко, сякаш с очи, ми сочи:

„Забравяш собствените скърби,
щом зърнеш цветето прегърбено.”

15-18.11.2010

Кожата на небето

                    На поета Иван Цанев

Прогаряш я със запалената цигара,
неволно изтезаваш синевата,
но тя не трепва, остава си великолепна,

надвесва се, разчита на твоята честност –
да видиш през дима обидената светлина.

01.04.2011

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Маргарит Жеков, “Незримите прегради”, ИК “Ерго”, София, 2011, поредица “Нова българска лира” под редакцията на Мартин Христов