Приказка за морето

Изсипа изгревът на юли
в морето рибките си златни.
Денят, от палавост целунат,
звънеше с часове каратни.

В дълбокото страхът се гмурна,
съблече тъжните ми мисли.
По слънчевия път се втурнах,
душата си в цвят разлистих.

Морето, сякаш доловило,
че аз с мечтите си позлатявам,
за мене беше шепа свило
и рибка плуваше в нея.

И като в приказката стара,
желанието си прошепнах.
Една вълна със звън китарен
отново я отнесе в шепа.

А утре изгревът на юли
за мене сбъднато ще свети.
И тази приказчица чули,
ще търсят рибката поети.

Триптих

Помня те,
по очите след изплаканите сълзи,
по горчивото на виното изпито
и по тишината на неделното утро.

Търсих те,
по вълните на безкрайното море,
в погледите на добрите хора
и в страниците на премъдри книги.

Изгубих те,
по улиците на малкия град,
по пейките на пустия парк
и с дима на изпушената цигара…

Любовта есляпа

Колкото и стихове да късам
от вълшебното дърво
на вдъхновението –
аз не бих се наситила.
Колкото и пазачи – съмнения
да ме гонят със сопи-лъжи
от райската градина
на душата ти –
аз не бих избягала.
Колкото и пъти
да повтарям
тази мъдра поговорка:
"Любовта е сляпа" –
аз не бих прогледнала...

Морски дар

Летни сънища разказва вятърът,
приютен в черупчица на мида.
Буди се в прегръдката на ятото
есенно, преди да си отиде.

Спира върху устните ми хладен.
С дъх на сол целува ги небрежно.
Думите, след тебе премълчани,
върху пясъка гравира нежно.

Слънцето търкулва по вълните
и денят потъва в бяла пяна.
Някъде далече са следите ти –
в спомена, където мен ме няма.

По жътва

Забуча разлюляно небето,
тежки облаци сбраха накуп
своя гняв и присвиха сърцето
на селяка прегърбен от труд.

Насъщният, пак недопечен,
блъска с ярост вихрушката зла:
в тежка жътва денят му обречен
отрони тежко солена сълза.

И се люшна пред него просторът
с пот поил всяка педя земя –
уж живот ще възражда пороят,
а селяка обрича на глад.

-----------------------------------------------------------------------

© Борислава Узунова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023