Ако се върнеш, Одисей

Разравям пепелта
и търся въглен
да светне в миг, да заслепи очите,
блуждаещи все в онзи тъмен ъгъл,
останал ням, за теб, когато питам.

Броях ги дните, пърхащи край мене,
обвили ме със шал на самотата
и нишките, запомнили рефрена,
повтаряха живота ми нататък.

И все безлюдни зими оттогаз...
В такива зими всяка свещ догаря.
В очакване превръщах час по час,
заспали часове в надежда стара.

Вихрушки разпиляваха съня,
дори когато нямах сън сънувах,
как триумфално влизаш у дома
и как на прага болката събуваш.

Но теб те няма, няма Одисей...
В очите на сина ни се оглеждам
за още миг със теб да поживея,
дори и да изглежда безнадеждно.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Стихотворението е отличено с първа награда в поетичния конкурс "Магията Любов", 2023 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------------