не са изгубени мечтите,
да ги прогоня и не смея…
вратата онемяла в ступор,
открехнеш ли я, ще запее…
и нищо, че студа ще пусне,
снегът отдавна не ме плаши…
без теб и без това е пусто
и чакам огън да запалиш…
невярната съдба ликува,
отново с всичко си играе
и ако ден-два си мирува,
на третия е ад безкраен…
дори и всичко против тебе
и срещу мен да се обръща,
напук на стряскащото време,
аз имам теб, ти мене също…
и точно в този свят порутен,
сред схемите му невъзможни,
вратата пее, аз я чувам,
остава чашите да сложа…
23.01.2023
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Катя Кремзер
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023