Светиня е!
Не тичайте в душата на Апостола,
развявайки басмени знамена:
Ах, виж ни как сме!
Ожали ни. В пропаст сме...
Той беше сам. И беше тъмнина...
Народе? - с кръв изписа на челото си!
А друг издраска своето с: позор.
Светиня е. Не го сквернете с фотоси.
Иконата не става за декор.
Във ден за помен с нови рани шарят го.
Бесилото му прекрояват в мост,
да стъпят на поредното стъпало...
Прощава oт поредния си кръст.

---------------------------------------------------------------------------------

© Людмила Билярска
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022