Лилавите софийски вечери
На Елмира
В едно друго време,
в една друга реалност,
назад през разстояния и сезони,
все още виждам онези
вълшебни софийски залези!
Небето, обагрено в лилаво
в тихия летен сумрак,
който бавно се спуска
и приспива уморения ден.
И малките улички
в центъра на София –
все още тихи и с много дървета,
с изпочупени улични лампи,
но по-скъпи дори и от
пищен Парижки булевард.
И познатата кръчма квартална
с няколко маси с бели покривки,
спомен за вино в чаша кристална
лилавия залез изпраща с усмивка.
Шум от късни трамваи
и от фонтаните пред НДК,
вечерния силует на Витоша,
над нощните витрини на града
и затихващия шум по „Витошка“...
Моите софийски лилави вечери
останаха там - в едно друго време,
в една друга реалност...
Двeте кристални статуетки
В антикварния магазин на Long Grove
В стъклена витрина на стария шкаф,
забравени, захвърлени някъде в края,
две кристални статуетки аз видях –
два лебеда изящни, изваяни красиво.
Две лебедови статуетки от кристал,
две души, една във друга преродени...
Оставени в двата края на света голям,
като че от карма съдбовна разделени.
Сгушени сред вещи и антики стари
никой не знаеше, че те съществуват.
Притихнали, сякаш самите разбрали,
че само скъпи вещи днес се купуват.
На моя шкаф са те сега един до друг -
прегърнати и сгушени във мрака.
За тях целия живот събран е тук,
щастливи, че някой някого очаква.
Ако те докосне една мечта
„Не питай за цената на мечтата...“
Людмил Янков
Ако в душата си усетиш
една мечта на вратата ти
внезапно да почука,
вратата си широко отвори,
без да питаш тя защо е тука.
Не я оставяй да си тръгне –
неискана, измръзнала и гола,
не я затваряй да остане
като уплашено дете
във тъмна стая.
Може би ще иска да ти каже нещо –
остави я да говори...
А когато уморена
заспи в прегръдката ти топла –
приюти я в сърцето си
или раздай
на други хора!
Бълггарският хляб
От старо време още знам,
че с молитва
пред хляб се коленичи.
Покълналото зрънце от земята
израства в класове,
за да има на софрата
залък свят –
дарил ни с радост
и опростил ни грехове.
С парченце хляб и сол
баба ми завършваше обяда
и казваше, че само
с кръстен знак и благи мисли
към него се посяга.
Предците ни пред хляба
се прекланят.
От векове...
Защото знаят,
че с Любов и Вяра в Слово
той за тях се претворява
в тялото Христово.
С хляб и вино
почитат мъртвите си синове,
със мед и пита благославят
първи стъпки на дете.
А имало е дни, когато
в смутно и невярно време
със скръб и отровна мъка
хлябът бил замесван...
И за да не горчи –
сълзите смесвали се с песен!
------------------------------------------------------------------------------------------------------
© Снежана Галчева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021