Без избор

Търсиш "защо" и "как".
Губиш от свойта вечност.
Неусетно превръщаш в прах
искрите си.
Далечно цвете на морски бряг,
хвърлено върху пясъка;
с пръсти рови в теб вечерняк;
палва проблясъци.
Имаш своя космичен код,
искрозаложен,
да поддържаш следващ живот
до невъзможност.

Нея

Един ден
с топъл полъх на вятъра
върху паяжина,
уловила като в сребро
малка капчици
неизпита роса от тревата,
срещна нея -
жената,
която постла му легло.

Този ден
преобърна безмера застинал
и си каза: "Намерих я!
Господ ме чу!"
Когато
се върна от космоса си,
простинал от истини,
вечеря
с жената,
която не чакаше друг.

И си знае,
пътят му е трева излиняла,
изпотъпквана в топли нощи
от възбудени телеса,
но когато
смъртта на перваза застане,
очите ми ще затвори
точно
тази жена.

-----------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021