Сурвакарско

Ще пораснем още със една година,
но какъв ли ще е този ни растеж?
Високосната с Армагедон премина,
а ваксините довлякоха сърбеж.

И сега се чешем, чешат ни онези:
ние пак с една ръка, ония с пет,
грачат, че не виждаме в това поезия,
всеки чесан, но оставал черноглед

и защо не пийвал си вода студена –
нищо, че е скъпа, вредна и е кът.
Знаят, здрав е – и залагат все на гена,
но пропускат чесане в ответ – здрав прът.

01.01.2021 г.

Предстроежно

Не обичам всичко в теб –
ще съм ти археологът
и под някой крив твой чеп,
под изящния ти нокът
да открия бисер чист,
който ти си го създала –
чак тогава с краснопис
ще си прибера кинжала
и с две пламнали ръце
теб и бисера прегръщам,
заобичвам с все сърце.
Ще строим ли наша къща?

Изповед по Игнажден

Да знаят другите какво ми се полага
те биха ме разчекнали със четри коня.
При някой лек режим ще бъде бой с тояга.
Какво да е – сълзи аз няма да пророня.

Това – за плакане – направил съм му чистка,
в опразненото сложих друго да превира,
а то започне ли живота си да иска,
ще ти го подаря – и ти да нямаш мира:

какво ти се полага, да ти стане ясно –
път дал ли си на мравка? А на половинка?
Дали присъда ще си сложиш ефикасно
или ще си наведен пред една стотинка…

20.12.2020 г.

Магазинаж

Далече, далече не съм
великият Джани Родари
и с риск да ме кръстите „бръм”,
се питам: нима съм магаре?

Надежда да ми продаде
в прочутото си магазинче,
пък аз, от немай и къде,
да купя за някакво кинтче

а много – за много пари.
Нали затова се продава?
Поете - защо не дари!
Надеждата го заслужава.

-----------------------------------------------------------------------------------------

© Иван Димитров
© e-Lit.info Сайт за литература, 2021