* * *
Човече, едва ли можеш някога
да виниш пчелите
за скромната реколта мед?
Въздухът е арена на елитна битка.
Усещаш ли как трепти онази
невидима ефирна завеса,
спусната по време на
любовната игра?
Нищо, че утрото
закънява с половин
век...
По сценарий
Както му наредиха,
смирено застана до стената,
без покрив, ограда, градина и цветни
картини,
без дори, зелени храсти, публика
и шепа роднини.
Отсреща зяпат слепи килии
и поредният му дом, отворен гроб,
очакващ да прибере останките му.
Предстои, според биологическите закони,
пиршество в чест на свежия труп.
След по-малко от час слънцето ще изгрее.
Него тогава няма да го има.
Очите му ще угаснат преждевременно.
По цитиран сценарий
срещу него ще застанат неколцина
незнайни войници,
заредени пушки, остра мисъл,
будно присъствие.
Дума по дума, сричка подир друга,
командирът бавно прочита присъдата,
докато стихът се сплита
в строфи и рими.
Първо: насочват пушките към
човешкото петно до стената,
току-що написало първите сто куплета
от поредния си живот.
Войниците един по един
изчезват.
Куршумите остават в готовност
да извършат поредния ритуал и разстрел.
Ще изпълнят своя свещен дълг,
прелитане, проникване и разпад.
Второ: тъй като е отказал превръзка
върху очите си, вторачва своя поглед
в лицата на анонимните си екзекутори.
Стената зад него рухва,
изпаряват се глухите килии,
затваря се гробът.
Все пак, успява да нарисува градина.
Под краката му поникват хризантеми.
С последните си капки кръв
той пише послеслов
и подписва
смъртната си присъда.
Обещание
* * *
Хвърли карамфила в
морето!
Няма я вазата,
нито посоката.
И бодлите са
опитомени.
Остават поредна вълна,
морска пяна
и закъсняло
обещание.
Присъедини се към магистърските програми в УниБИТ!
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Хайри Хамдан
© e-Lit.info Сайт за литература, 2019