Гледка от балкона

Множествена стая
с един стол
без ръце и крака
може да пътува
Без посока
Без време
Без желание

Многолика стая
с много столове
тихо-цветни и цвето-отровни
започват да се смесват
Без предвидимост
Без драскотини
Без рани

Видях от балкона – на стола
албума за поп-арт

май 2017

--
УДАРНА ВЪЛНА
Клоните на самотата
са усточиви
Но взривовете на лъбовта
ги разпрашават

декември, 2017

--

ПАРФЮМ

Непостоянни нотки-аромати-непознати
ръката ми частично пребивава
потъва в безпамет
Не мога дълго да задържам
този образ
От сутринта отново влизам в моето пространство.

9 ноември 2017

СТУД
За-скреж-е-ни-те ръце
се раздробяват
във форма-та на черни клони
Зимното лице се изчертава
по-бързо
от есенните мъгли.
Бързам
Бягам
и
Събирам
Не моите очаквания, а времето,
в което
всичките ми
мисловни конструкции-планове
от преди много есени
се разпрашават
Продължително
и
сред-хоризонтални-невъзможности
По-бързо от междуядрени
целувки-сблъсъци.
Оставам
На ветровете
от-вътре и от-вън
През студената мъгла
По-дълбоко в себе си.

декември 2017

.

ПРОТИЧАЩИ ФОРМИ
(нещо сантиментално и далечно през дъждовните есенни дни)

По улиците на града текат реки
от думи,
кал,
тъга,
листа,
отблясъци от острите неща в асфалта.
Капчук от тихи сълзи и мечти
удавени, преди да почнат да се случват.

По улиците на града текат води
от песни,
пре-при-чути,
неизпяти,
остарели
отровени и мътни
те носят празните калъпи на тела
прикрити в чадъри-форми на тъга.

октомври 2014

--

ПАЗИТЕЛИ ОТВЪД МРАКА
//мястото, на което искам да се завръщам //

на късо
плесента изпълва стаята на прозренията

по-тихо
целият под е подгизнал от смъртоносни капки

на далеч
ръждивите движения на ветро-горголите ме зашеметяват

по-високо
красотата е привилегия на записващия впечатления

Повдигна ли глава
очите ми са пронизани
от
копия-светлина без залез,
пред катедралата

Улиците изтичат бавно
Парализа на спомена

------------------------------
юни, 2017

Стихотворението е вдъхновено от впечатления от катедралата Нотр Дам в Париж през 2013 г.