* * *

Нощем се превръщам във мъгла
и падам върху сънните ти клепки.
Стопява се като дихание съня.
Прониквам в теб и те обсебвам.
От облаците пълни със вода
изплиташ гривни за ръцете ми
и в меката им отразена светлина
докосвам придошлата вечност.
Обичам те, със "оня див копнеж
по Филипините и Фамагуста".
Обичам те, защото ти си част от мен.
Обичам те, преди да се разсъмне.
В часа на синята мъгла,
която ражда думи и поезия,
вчаса на светлия ми гняв,
когато тръгваш мокър и небрежен.
И се разпадам в слънчеви искри.
Изгубвам те по светлата пътека.
Довечера го дават да вали,
а всеки дъжд е част от тебе.

* * *

Разкъсваш.
Проникваш.
Плаши те
блудкавият вкус
на кръв
възпламенила
варварските
клади.
В езика
на неуките
светът
между
"Осанна"
и "Разпни го"
е приказка
за ничие
небе.

* * * 

Слънцето като преди изгрява.
Тревата все е злачна и студена.
В този свят - изпят, изписан,
обруган,
откакто сам се помни...
В този свят със извървени
пътища, пътеки, магистрали,
с пресечени безкрай посоки,
жици, телеграфи, думи, викове...
Във този и от смърт по-скучен свят,
остави ме, по дяволите и за Бога
да те обичам колкото и както мога.

* * *

На дългото празнуване във края
слепците се превърнаха в светци.
Думите камбанно се разплискаха
над белите покривки на покварата.

* * *

От зимата до есента
погребах дузина
истински приятели.
И вече не намирам
път през вятъра,
и вече не откривам
себе си, не се познавам,
и не се обичам.
По-мъртва съм от тях,
макар и жиива.
От страх да не сънувам,
не заспивам.
По пълнолуние ги чакам
да се спуснат от някоя
пролука във небето.
Ала не идват
мъртвите приятели.
А виното и хлябът,
отредени за тяхното
пристигане,
на камък вече стават.
Проклета да е Господи,
минутата на тази
непонятна самота,
в която само мъката
пирува!
Проклета да е
ориста на дните,
която от очите ни
изтръгва посоките
на всички земни пътища!
И тъй, предадени на
милостта ти,
пристигаха приятелите ми
във твоята Итака.
И тъй от зимата до есента
погребвах себе си,
а си отиваха приятели.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Надежда Романова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017