Щастието
На едри гъсти глътки
засяда в дробовете ми
и по-надолу слиза;
приятно ми тежи
като желана бременност;
затопля; отмалявам.
Близо си.
Прегръдка за една приятелка
Моя малка крехка приятелко,
колко много тежи самотата!
А животът, легнал на слабите плещи,
привежда душата ти!
Не разменяй ценните си монети за медни!
Използвай думите си, за да прощаваш!
Но когато разголваш душата си,
не очаквай, че всички сме като теб щедри;
някои търсят просто пари или слава.
Или живеят безцелно.
Малка моя нежна приятелко,
не е лесно
да се катериш по урвата,
а емоциите да те дърпат назад и надолу!
Ако обаче отвържеш въжето на вярата,
ще ти бъде трудно да стигнеш
до спасението чрез словото.
Ти си силна жена, скъпа моя приятелко,
и от думите черпиши силата си.
Върви!
Там, накъдето си се запътила,
болката ти ще се стопи
в най-кристални планински води!
Смела моя приятелко!
Прегризване
Освободи душата ми!
Пусни я вън!
Жадува тя за черната прохлада.
Докато ти я любиш
като в сън,
от теб далеч се мъчи да избяга.
Жадува много нощи този дъжд -
да потанцува
по капака на колите;
да чатка с токчета;
да скача в локвите;
като жена без мъж
по лъскавия чер асфалт да скита.
Изтече времето ти!
Колелото извъртя
на триста и шейсет
и още сто
ужасни градуса живота.
Като зверче в капана
ще прегризе ненужното
и върху огнено кълбо
ще ти избяга
между блоковете.
------------------------------------------------------------------------------------------
© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017