Видове самота

Видяхте те – там беше,
върху кората на дървото,
в което си се разбила.
Снимка на момиче .
Късче хартия ,
с букет карамфили
обрамчено.
С хубави принтирани думи
от близки приятели.
Но ...
беше си сама там.
Сама
като мене тук.

Представа за алтруизма

Винаги
хлябът е лежал на нечии маси.
Нечии определени трапези.
Освен,
ако за кратко ,
eдно свръхгладно преситено его
не подхвърли малко трохички
наоколо.

Обяснение в любов

Не, не сме еднo цяло.
Мъж и жена сме.
Затова си различен.
Такъв и те търсих.
Ледено да мълчиш ,
когато те гложди отвътре.
Да ме плашиш ,
когато беснееш от ярост.
Да преливаш
от тестостерон,
адреналин
войнственост,
или от
каквото още подхранва
стотиците ти желания,
и мечтата ти като лодка,
чиито весла ръцете ти силово блъскат
във водата долу под тебе.
Понякога аз съм водата ,
понякога съм веслото.
Но ти- винаги
така характерен,
като излят от матрицата
на твоята генна предопределеност.
Толкова мой ,
колкото нечий,
и ничий ,
жаден за всичко,
и миротворен ,
както и дързък
и агресивен.
И толкова мъж,
мили мой ,
толкова мъж.

------------------------------------------------------------------------------------------

© Мариета Илиева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017