До онзи, който гони дилижанса

          "Е, сбогом, мила, вън е дилижансът,
           пътуващ за Нуева Есперанса..."
                                           П. Горинов

Целуваш ме. Не знаеш, че съм будна
и наблюдавам как напъхваш трудно
във раницата старите си джинси
на пръсти да изчезнеш. Помисли си,
преди да тръгнеш, мили, за последно;
на прерията картата разгледай!

От древни времена в скали високи
при устието на потоци кротки,
които само индианци знаят;
место, където духове витаят
и мъртвите им прадеди ловуват,
е скрито сред израсли храсти буйни
едно светилище в дълбока тайна;
за простосмъртните съдба печална
вещаещо, ала за храбреците,
които смело ще се впуснат в битки
със древните пазители сърдити
на този храм, въоръжени, хитри,
окрилени с любов, непобедими,
какъвто всъщност си и ти, любими,
триумфът ти ще бъде неизбежен
след битката, неравна, безнадеждна
в началото, след туй - закономерна!
Наградата - богатствата безмерни!

И ще се върнеш не със дилжанса,
пътуващ много месеци от Есперанца,
със частен самолет ще дойдеш, мили.

Така че, ето картата - вземи я!

 


Тишината е бременна

Тишината е бременна.
Всеки миг ще се случи.
С мойте голи ръце
акуширам мига.

Тишината простенва
и водите изтичат.
Няма време за помощ.
Ще се случи сама.

Няма време за питане
кой е бащата.
Няма време дори
да се търси екип.

Ще изплаче навън
след минута душата.
Ще се скъса връвта.
Ще се пръсне със взрив.

 

енергийно

ти не си си отишла
няма "там" и "далече"
ти присъстваш
с очи ме следиш
дълговечно
ще държиш на мечтите ми диви
юздите
ще ме гледаш от упор
ще те мисля 
прикрито
ще сверявам със тебе
мойте срещи съдбовни
ще опитвам да споря
ще минавам завои
ще се връщам 
ще питам
"А сега? А тогава?"
ще поставям цветя
а след туй ще забравям
всичко лошо
двусмислено
криворазбрано

ти присъстваш
в живота ми 
мамо

 

---------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2017

   
© E-LIT.INFO