Сняг

Снегът
е омагьосан огън
и къщите подпалва с белота.
Тържествено и неизбежно строго
горят гримасите на вечерта.

Антични мраморни колони
израстват в мрака
изведнъж,
бедняци, влюбени и болни
излизат да се поздравят.

Докосват луди пръсти
невярващата голота...
Сред храстите замръкват
клепки –
червени, стенещи листа.

И сякаш в елински театър
(от сюрреалистичен филм!)
през маските
нахлува вятър
от радост, че е съгрешил...

Прозорците се пръсват сънно
и денем никой вече не е тук.
Да се родиш е страшно късно,
да станеш мит е черен лукс.

---------------------------------------------------------------------------------------