Когато шумното край мене
надвисва да обезличи
покоя в мен, тогава стена
и пропукват мойте вени -
от болка! - в слепите очи.
Притискам с две ръце главата...
(Дланта ми като плоча е!)
Измислица са сетивата!...
Аз виждам най-добре нещата
със свойто слепоочие.
---------------------------------------------------------------------------------------
Ивайло Иванов, "Нов сън за щастие", ИК "Ерго", София, 2016
---------------------------------------------------------------------------------------
© Ивайло Иванов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016