Навярно другият
за теб ще е самото съвършенство
от комплименти и подаръци изискани,
от ослепителност
и посвещения изящни...
Превъплътил се
в привидно божество,
теб, непокорнице, ще покори.
Зашеметяващото му:
„Обичам те!“
ще те изтръгва
от всяко нежно минало…
До оня миг, когато се разпръсне
нетрайният му ореол.
И – безутешна – търсиш рамото ми,
за да си върнеш вярата
във любовта...
------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016