След теб

Отеква празнотата в мен -
замлъкнала камбана,
и в тялото ми ехото звучи;
отиде си безмълвно,
както гасне пламък,
дори не зърнах сетните искри.

Разклаща се вселената -
отиде си от мене,
далече във отвъдното гориш.
На сянката под камъка,
когато притъмнее,
във синкавия дим за мен ще се явиш.

Последната ни среща – помниш ли я?

Изпържи се до бяло слънцето.
Препече облаците на филийки.
Водицата им сръбна за прокарване
и прати гръм да се оригне.

Аз прималях под навес в кафенето
да чакам ти да минеш да ме вземеш.
На бучки лед превърна се фрапето ми.
На мокра блуза ме превърна времето.

А ти отмина, тичайки под вестника,
промушвайки се между капките.
Не чу как келнерката ти подвикваше.
И не видя дъжда дали разаплака ме.

Групово нападение

Заприличаха ми
на бесни скинари.
В малките часове на нощта
се нахвърлят да бият
сънените клошари
и разритват кашоните им
- постелки за през нощта.
И дори и порядъчен
минувач го отнася -
без значение мъж ли е или жена.
Най-добре -
без излишни движения в здрача
докато отмине пиянската им тълпа!
А на сутринта
до входовете какво остава?
Едно куче, дето лиже
кървавите следи,
двама-трима пияници,
една съмнителна дама
и свидетелите,
които от прозорците гледаха,
с подкръжени очи.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2015