Отпивам липсата ти много бавно –
достатъчно годишна е. И скъпа.
Неразредена, царевична, жадна
в душевния ти бар пристъпвам.

Стените му са мрачни и опушени,
иззидани от спомени и от забрава.
Във всеки ъгъл болка се е сгушила,
преструва се, че е отминала или заспала.

Разхвърляни по пода, уж небрежно,
следите от безсилието още парят.
Износени са масите. От нежност.
И незакърпени са раните му и ръкавите.

Пристъпвам в твоя бар душевен.
Отпивам липсата ти много бавно.
Отпивам бавно всяка отлежала сянка,
за да разбера, че всъщност
ти си жадният.

                    2006 г.