Усмивката-кораб ме носи
през жупела огнен на ада.
Измъчват ме вечни въпроси,
но тялом и духом не падам.

В гърдите ми властно пулсира
червената кръв на маяка:
не ще ме остави на мира –
след Сцила Харибда ме чака.

И кораб усмивката носи
през дните на скръб и неволи:
родихме се голи и боси,
умираме боси и голи.