Стихотворения за малки и големи деца

Училище за сестрички

Мойта мъничка сестричка
е небрежна ученичка!
А пък аз съм нейна кака
и потропвам, с двата крака.

Просто нищо не разбира,
вместо „риба“ пише „бира“.
Тя не може да чете!
Знам, че още е дете…

Днеска много ме нервира –
не изважда, а събира!
Казвам ѝ: „Пиши в колонки“!
Тя похапва си бонбонки!

Но опитвам да я уча –
да успее, да сполучи.
И когато порасте,
като мене да чете!

Тежка смешка

Вчера някаква съседка
срещна ме във входа,
Каза ми че съм кокетка,
но в погрешна мода!

Също и, че съм грозило
и че стъпвам тежко,
че приличам на плашило
с новата си дрешка!

Аз усмихнах ѝ се мило,
а на ум си казах:
„Има тук едно плашило –
като трън във ваза!

Вярно е! В лицето – бледа.
Стъпва твърде тежко!
Ах, къде ли се огледа
тази леля Смешка!?“

040022

Братчета

Братчета са. Две джуджета.
Казаха си думи!
Бръкнаха из чекмеджета,
хапнаха локуми.

После седнаха по турски,
биха си шамари,
Помълчаха си на руски,
свириха с китари!

Влезе майка им Джуджанка –
даде им пижами.
Чете книга за Снежанка,
после – за цунами!

Я сега и ти се мушкай
в своето креватче!
Ако нанкаш и ме слушкаш,
ще си имаш братче!

---------------------------------------------------------------------

Рисунка: авторката

----------------------------------------------------------------------