Мая отвори очи и премигна срещу слънцето, което любопитно надничаше в стъклата. Прозя се и се протегна сладко. Поредна утрин, досущ като предишната, си помисли. Но се сети за съня и този, който със сигурност го е причинил – Вихър. Бързо скочи от постелята. Кучето стоеше под прозореца. Миг и изчезна по посока планината. Мая се затича към трапезарията.

- Добро утро, татко! - момичето имаше най-нежният и почтителен глас, който можете да си представите. Светлите й като узряло жито коси, закачливо разрошени от съня, се спускаха свободно по крехките й рамене. - Познай какво сънувах! - пеещо дърво! От ковано желязо. Така изкусно направено. По клоните му имаше всякакви звънци, хлопки, малки и големи звънчета. Те пееха упойващи мелодии, когато вятър минаваше през тях. Бяха свързани с метално тънко въже и можех сама да ги задвижвам, за да пеят, както пожелая! Бях щастлива в съня. Искам пеещо дърво!

Таткото, иначе с властен характер, много обичаше дъщеря си Мая, не й отказваше нищо.

- Защо ти е това дърво. Имаш плувен басейн, мини голф, мини зоокът. Забавлявай се - бащата бързаше към частната си площадка с хеликоптера за поредната работна среща.

Момичето живееше в просторен бял палат в подножието на планината. Той беше сложен на широко на два етажа с двадесет стаи. Парапетите на стълбището и балконите бяха от ковано желязо с вити лози, така изработени, че можеше да се видят и жилчиците на листата, гроздовете, ресата. Високата ограда, която опасваше имението, също имаше решетка от художествено изковано желязо. Все по-често на Мая й се струваше, че живее в една голяма клетка. В подредбата вътре и вън личеше разточителство на средства. Семейството живееше изолирано. Рядко канеше гости, а и тях не ги канеха. Майката скоро беше починала при злополука. Затова и таткото не пускаше Мая навън сама. Скръбта витаеше навсякъде и понякога и въздухът тежеше. Снощи Мая пак си спомни легендата за кучето Вихър, която майка й й разказа, когато беше на пет. Вихър е като силен вятър, появява се, поема грижите ти и ги отнася със себе си в планината. За всички край морето това беше делфинът Монти, тези в полето закриляше котката Бела. Надяваше се, че с пеещото дърво всичко ще се оправи.

Мая често плуваше в басейна, говореше си с кенгуруто Кики, австралийското гостенче още се приспособяваше, въпреки че до него бяха близките му. В мини зоокъта се мъдреше и магаренцето Марко, майка патица с малките си се пускаше по пързалката от входа на къщичката си в собственото езерце. Имаше и двойка коали, катерицата - тя сама се беше появила отнякъде. По зелената морава, далеч от партньорката си, крачеше паунът Яни. Переше опашка и шлейф с толкова сини очи и се надуваше, копнееше да намери нова женска до себе си. Мая обичаше животните и прекарваше време с тях, хранеше ги, грижеше се и те й отвръщаха с доверие. С интерес чуха легендата за кучето Вихър. И всеки по своему закопня да го види. И те искаха да са далеч от клетките или поне да надникнат и разберат какво е навън. Да вкусят свободата!

- А как ще позная, че това е Вихър? - попита Кики.

- Когато грижите изчезнат и се скрие в планината - отговори Мая.

- А ако грижите останат? Ако не се появи - кенкуруто вече сякаш викаше Вихър.

- Това, според легендата, означава, че можеш да се справиш и сам - Мая се усмихна замислено.

Понякога тя играеше голф с татко си, но той все пак беше зает човек. И тя го разбираше. Не му се сърдеше, а го обичаше.

Бащата реши да се отбие да поръча пеещото дърво при същия майстор, той работеше по имението му. Лазар имаше златни ръце. Желязото оживяваше в каквото поиска, имаше работилница в покрайнините на големия град, който вечер светеше примамливо като звездите, виснали над планината.

Паунът Яни мислено разговаряше с Вихър от деня, в който научи за него. И кучето от легендата му помогна. Тъй като старата му другарка го пренебрегваше и най-накрая го изостави, Яни реши да избяга, за да търси нова любов. И се започна тормоз денем и нощем на жителите на близкото село, потърпевши от любовните терзания на пауна.

Десетина дни самотният пернат Ромео, избягал от белия палат, се появяваше на различни места и всяваше смут в иначе спокойното всекидневие на жителите. През деня беглецът се перчеше наоколо и възпрепятстваше уличното движение, а нощем държеше местните будни с пронизителните си любовни вопли. "Появата му в хорските градини, по огради, стени и на главния път беше съпътствана от хаос и със среднощните му крясъци", отбеляза и местният вестник за иначе миролюбивия и ведър паун. Последния уикенд Яни прекара на отсрещния покрив, което остави по небцето екзотичния вкус на свободата и поднесеното впечатляващо шоу с вирната опашка и красивия шлеф с очи беше тържество на възраждащия се простор в душата му. Но както всяко приключение, и това на пауна Яни завърши - група еколози успяха да го хванат и върнат в белия палат, където половинката му го посрещна с радостни възгласи. Отсъствието му събуди, явно, старата любов. Вихър се мерна за кратко на поляната и сякаш помаха с лапа на пауна, преди да изчезне в планината. Най-много за него се радваше Мая. Ако й позволяваха да напуска имението, щеше по-рано да върне Яни.

А когато след седмица избяга Кики, не можеше да повярва на очите си пред зоокъта, където майката и сестрата на кенкуруто се щураха в недоумение. Австралийският гост искаше неистово да вкуси свободата. И страдаше в клетката толкова много, че една ранна утрин кучето Вихър само се появи на вратата.

Сигналът за скокливото животно беше подаден от собственик на черешова градина, който го видял да си похапва от една от овошките. Както си берял череши, с периферното зрение уловил животинска глава, съвсем доверчиво току до неговата, която откъсва две черешки и се отдръпва. Само минути преди това местни хора видели кенгуруто да скача към параклиса, в близост до градината. Около две седмици Кики обикаляше горички и градините в землището на селото и се хранеше с череши. И когато решиха да сформират група да го заловят, той се прибра сам. С обветрена глава и мисли, благодарен на кучето Вихър, затъжен за семейството, което го посрещна с наострени уши. Дали му хареса свободата? Разбира се. За него тя беше приела образа на добре узрели череши, които разквасват устата му.

Трите месеца, през които Лазар майстореше пеещото дърво, оттук нататък се изнизаха неусетно. И ето го в двора на белия палат. Дървото от съня! Така изкусно направено от ковано желязо! По клоните му всякакви звънци, хлопки, малки и големи звънчета пееха упойващи мелодии, когато вятър мине през тях. Бяха свързани с метално тънко въже и можеше сама да ги задвижва, за да пеят, както пожелае.

Лазар го монтира точно срещу прозореца на Мая. Широките му рамене, светлите коси и бистрият като небето поглед, силните ръце предизвикваха възхищение. Слънцето изпрати най-топлите си лъчи, сякаш, за да го посочи, преди да тръгне. Мая слуша цяла нощ мелодиите, които вятърът изтръгваше от хлопките - отляво надясно една, отдясно наляво друга, от средата към левия край трета, към десния четвърта... Миксира и повтаря. Всички притихнали слушаха. И узряваше мисълта за пеещото дърво вътре в нас, което осмисля съществуването - обичта! Мая почувства прилив на нежност и разбра, че майсторът е вложил цялата си любов към нея. На сутринта изтича долу и започна да движи звънците с металната връв, това вече беше мелодията на нейното сърце. Влюбена за първи път! Задушаваше се в клетката на белия палат! Най-сетне осъзна двете бягства на Яни и Кики. Навсякъде решетки, железа, художествено изработени, но подсилваха чувството, че е в затвор! По поръчка на татко й, ковачът беше допринесъл за това усещане и покруса. И точно той щеше да я освободи от него. Реши да избяга при Лазар и да му признае чувствата си. Клетката на белия палат не можеше да я спре. Явно кучето от легендата беше отнесло грижите й в планината. Щастлива, Мая забърза по правия път към големия град, където я чакаше любовта. Слънцето позлатяваше косите й, крайпътните върби поклащаха китни глави в поздрав. Зад гърба й остана белият палат с решетките. Вихър се появи ненадейно, излая и отмина доволен.

Вкусът на свободата! - най-ценното! Тя е като шепа зрели череши, гледка от покрива на съседната вила, като целувка на влюбени.

-----------------------------------------------------------

Наградена приказка в Петия национален конкурс за амторски приказки‘2022, Стара Загора