Вали. Есенен дъжд с нетоплещи пръсти досъблича дървесата.
Оголена природа. Но неистинска и мрачна.
Несъщински образи-отражения в локвите.
Разсъблечени тела от вестника ме заслепяват, за да не видя истинската им голота.
Облечи се, мила. Да спасим в телата си топлината на другия. И онова хубаво, но непоказано, което носим дълбоко в себе си.
Дали да го разголим...
По-добре да го запазим от погледи, Погледи, по-студени от есенни дъждовни струи.
За да избегнем, търсейки малко топлина, точката на замръзване.
----------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013