Вали. Есенен дъжд с нетоплещи пръсти досъблича дървесата.

Оголена природа. Но неистинска и мрачна.

Несъщински образи-отражения в локвите.

Разсъблечени тела от вестника ме заслепяват, за да не видя истинската им голота.

Облечи се, мила. Да спасим в телата си топлината на другия. И онова хубаво, но непоказано, което носим дълбоко в себе си.

Дали да го разголим...

По-добре да го запазим от погледи, Погледи, по-студени от есенни дъждовни струи.

За да избегнем, търсейки малко топлина, точката на замръзване.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2013

   
© E-LIT.INFO