Соломонов сэд

- Извинете, търся отец Константин?

- Както се бях умислила върху документацията на храма – толкова свещи продадени, толкова служби, толкова венчавки и кръщенки, а пък парите все не стигат за заплати, та с отец Константин понякога караме само на просфори и светена вода, се сепнах и погледнах учудено момичето, което се беше изправило пред мен.

- Какво казахте? Соломонов съ

- Търся спешно отец Константин!

- За какво ви трябва толкова спешно?

- Бременна съм!

- Щях да падна от стола. Свалих очилата си и вече с други очи разгледах коконата пред мен. Една никаква такава, нито хубава, нито грозна, нито тънка, нито дебела, общо взето на нищо не мяСа… Хм, бременна била! Че от кого ще е бременна? От отец Константин?!... Боже, Боже, не може да бъде! А момичето стои пред мен, въздиша и очите й се пълнят със сълзи.

- Виж какво, моето момиче, отец Константин си има булка. Вярно, че го заряза и за Щатите замина, ама тя му е попадията. Друга не може да му стане попадия!

- Аааааа, - ревна с глас момичето. – Аз не съм виновна, дори не знам как стана… ааа.

- Е, хубава работа! Как да не знаеш как е станало? Всяка жена знае как става, само ти не знаеш! Не на мен тия приказки!

- Той, той, той е виновен… аз не съм виновна…

Краката ми се подкосиха и седнах обратно на стола. Най-лошите ми съмнения се потвърдиха. Отец Константин беше!!! Ами сега? Ако владиката научи!? Лошо ни се пише.

В това време вратата на храма хлопна и влезе отец Константин. Погледна ни и бързо дойде при нас.

- Албенче, я ела да си поговорим в канцеларията на спокойствие. Там никой няма да ни чува.

Зинах да кажа нещо, но толкова бях сащисана, че само ги изгледах учудено и нищо не можах да изрека. Скриха се в канцеларията двамата, а на мен пред очите ми цветни петна заплуваха. Лоша работа и резил голям! И както си стоях така с отворена уста и вцепенена, усещам, че някой ме бута по ръката.

- Ренато, ма, глуха ли си? Не чуваш ли, че ти приказвам!

Кога беше дошла баба Станка, хич и не бях разбрала. А тя стои пред мен и се подсмихва.

- Остаряваш вече, Ренатоооо, остаряваш! Така се почва, първо оглушаваш, после почваш да не виждаш, след това ишиас или лумбаго те хваща и накрая, като мене с два бастуна…

- Станке, голяма беля е станала - рекох с пресъхнали устни. – Дори не знам как да ти го река, че не е за разправяне. Боже, Божке, дойде краят на света!

В отговор баба Станка само извади шишенцето с анасонлийката от джоба си, удари няколко гълтока и ми го подаде, изпълнена със съчувствие:

- Пийни си, сестро, пийни си, много помага в трудни моменти. Пийни си повечко, то друго не ни е останало. Пийни си, да ти олекне на душата.

- Станке, сега не е време за пиене - изгледах я строго аз. – Дойде краят на света! Ако знаеш само каква беля е направил отец Константин… Божеее, дано владиката да не научи!

Сепна се баба Станка, прибра бързо шишенцето с ракия и прошепна:

- Ренато, плашиш ме вече! Каква беля е направил нашият отец? Да не е убил човек?

- По-лошо е! Много по-лошо! Ако се разчуе, скандалът ще е страшен. Може и по вестниците да го пишат.

- ???

- Забременил е една булка - прошепнах аз и се озърнах, уплашена някой да не ни чуе. – Ей сега се скриха в канцеларията двамата, с булката, и сигурно обсъждат как да си скрият резила от хората.

Баба Станка ме погледна невяращо.

- Вярно е! Ей, сега преди малко дойде хубостницата и ми каза, че е бременна от нашето отче. А пък той, щом я видя, веднага побърза да я скрие в канцеларията и не можах да разбера останалото. Ама гузен изглеждаше, много гузен.

- Още ли са там?

- Там са, ами! Крият се от хората, че голям срам е това.

- Е, не могат цял живот да се крият. Рано или късно всички ще научат.

Изведнъж баба Станка се сети нещо и сложи пръст на устните си:

- Шшшт, тихо! – дръпна ме за ръката и рече: – Я ела да идем до канцеларията. Вижда се, че вратата е затворена, ама ний така, тихичко, деликатно, без да ни усетят, ще ги подслушаме за какво си говорят. Може да не е вярно. Може пък нещо да не си разбрала каква е работата ма, Ренато. Дай Боже друго да се окаже! Айде, идвай, стига си ме зяпала, кат че ли призрак виждаш.

Примъкнахме се тихичко до вратата и наострихме уши, белким чуем нещо.

- Трябва да го родиш това дете - долетя строгият глас на отец Константин. – Абортът е убийство. Шестата Божия заповед е „Не убивай“!

- Отче, пак ти казвам, как да го родя това дете, като не знам от кого е! От мъжа ми ли е, или от бившето ми гадже? И аз не знам. Преди два месеца се видяхме за малко с бившия, отидох до тях да си прибера някои вещи и не знам как стана… ама преспахме заедно. Същата вечер и с мъжа ми го направихме иии… белята стана. Мислех, че съм ялова, три години с бившия нищо не стана, нали затова ме заряза… А сега бременна, аааа, толкова съм глупава, голяма глупачка съм…

- Виж сега какво ще ти предложа. Аборт не може да направиш! Да не съм чул повече и думичка за убийство! Трима души искате едно неродено дете да убиете. Бившият ти не го иска, мъжът ти не го иска и ти не го искаш. Дай го на мен тогава това дете.

- Ама как?!

- Ей, тук, в Църквата ще го отгледам! Бабите ще ми помагат. Вместо по цял ден в храма да клюкарстват и готварски рецепти да обменят, ще гледат бебе! Да има някаква полза и от тях. Ще се редуваме на смени и ще го отгледаме. Колко му трябва на едно дете. Залък хляб и малко любов.

- Не си давам детето!

- Хайде, Албенче, стига си плакала! Ето виждаш ли, мило ти е за детето, а ти аборт искаш да правиш.

- Ще го родя, отче!

- Ще го родиш и ще си го отгледаш! Не се притеснявай! Идвай всеки месец при мен, аз ще ти давам заплатата си. На мен пари не ми трябват…

Спогледахме се с баба Станка и тихо се отдалечихме от вратата. Върнахме се обратно в храма, а баба Станка вдигна бастуна и рече:

- Иде ми по главата да те запраскам, че такива неща ми наприказва за отец Константин!

- Станке, ако не си забелязала, нашият отец е мъж, все пак, а не ангел Божий. Ако не с тая, с някоя друга може да стане белята. Ами викам да го вардим по-добре, че какви развалени жени се навъдиха днес. Не е за разправяне!

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

Папо, М. Отец Константин се бори с дявола, Библиотека Бэлгария, София, 2022, с. 88, ISBN:9786197456707.

----------------------------------------------------------------------------------------------

© Мира Папо
© e-Lit.info Сайт за литература, 2022