- Ало, Деми?

- Оооо, муцеее, откога не съм та чува?ла, обичкам та! (чуват се няколко звучни въздушни целувки)

- Дочке, слушай сега, обаждам ти се само да ти кажа, че много съм ти сърдита и в следващата седмица няма да ти проговоря.

- Аууу, как можа да го кажеш, тихо да не чуе някой! Дочка съм само за майка си и баща си. Или Деми-Никол, или не та познавам вече. Ей сега паля ибисата и ще дойда да ти изрежа силиконовите устнички. Смъртно ма нарани…

- Еее, муцинката ми, айде не се обиждай сега, с кого ще изляза довечера, ако тоя моя пак го удари на здравословен живот, масажи и прочистващи процедури? Ама може ли така да изчезваш, баш по празниците, пък и като ти звъня, да ми затваряш и да не ми вдигаш…

- Еми, кво да ти кажа, Валерио. Нямаше ме тук и бях в роуминг.

- В роуминг ли? На цикъла така ли му викат вече – роуминг?

- Не бе, Валерио, много си тъпа. Роуминг е, като идеш в чужбина, да ти работи жисиема.

- Ми кат ти работи, що не ми вдигаш и ми затваряш? И ни веднъж не ми се обади, така, да кажеш едно здравей-здрасти, и туй приятелка ми било.

- Щото, муцинка миличка сладка, ако ти вдигна или ти се обадя – това е голямо набутване, сещаш ли са?

- Добре де, Деми, кво да та правя, обичкам си та, всичко ще ти простя, ако ми кажеш къде, с кого и всичко останало.

- Кат ти кажа къде съм била, ще паднеш. Ама друг път да знаеш, почна ли да ти затварям и да не ти вдигам, пиши ми на ел-поща.

- Ми аз не ти знам адреса на електрическата поща бе, муце. Къде да ти пиша?

- Не електрическа поща бе, Валерио. Тая, дет` е в компютъра. Пишеш Деми-Никол в уахото и готово.

- Да бе, да. Нали съм го писала вече. Излизат ми само клипчета, от ония, сещаш се де, ония…(кис-кис-кис)

- Еее, ми кво. Хубава съм пък. Съблякла съм се, танцувала съм, снимали са ме. Кво пък.

- Хубава си бе, муце, нещо лошо ли ти казвам? Айде сега, за да не ти се сърдя цяла седмица, да ми споделиш къде и с кого ходи. Ама с подробности, нали?

- Мииии… кво да ти кажа. Бях в леглото на Меркел.

- А! Браво бе, браво! Много хубаво! Сменяш ги и аз нищо не знам. Кой е тоя Меркел? Нов ли е? Къде го заби?

- Не бе, муцинката ми тъпинка, Меркел не е мъж, а е жена. Тая бе, германката, дет` я дават по телевизията.

- Я, я, Меркел, ох, ах, вундаба!... Деми-Николино, пак ме обиждаш. Кво излиза сега? – че си „би”, а аз и това не знам. Може ли да го правиш с жени, а да не обърнеш внимание на най-добрата си приятелка? Не е честно, ама никак не е честно…

- Валерио, няма такова нещо бе, муце. Ай не ми се сърди пак за няма кво. Не съм „би”. Бях с моя, с Григорчо, в леглото на Меркел. Ма нея я нямаше.

- Е как така? Що пък точно в нейното легло? Това туристическа афера ли е? И хубаво ли е там? Ако има примоция, кажи, та и ние с Жоренцето да се запишем.

- Ми кво да ти кажа, муцинка. Първо на първо, не афера, ми оферта се казва. И второ на второ, ти май пак не си разбрала, милинката ми и сладинка. Мой Григорчо нали тук по централните хотели беше жиголо, пък взе да се издига, направиха го пиколо в „Риц”. И много са доволни от него, та миналия месец го повишиха, пращат го чат-пат по хотелите в Австрия и Германия, някакви богати госпожи го били пре... абе поръчали. Та за Коледа ме заведе във вилата на Меркел, щото Ангела била заета по това време, и да не седи така леглото ? бадява…

- Заета ли? Че кой я е заел?

- Оф, Валерио, направо цепиш мрака с ножица. Тя да не е тоалетна да я заеме някой?... Имала си ангажименти жената, на друго място.

- А, опс, ми аз такова де, развълнувах са много, кат та слушам и си представям, сещаш са де. Верно, Деми, тя сигурно си е била у тях си, в Берлин. Или, може пък да е била на разходка в Кьолн, а?

- Е че защо в Кьолн? Какво има там?

Кис-кис-кис.

- Деми, ти явно си била много заета с Григорчо, та нищо не си разбрала. Ми нали в Кьолн по празниците имаше нападения на жени от тия, мургантите, мургавите де, чужденците. Та и Ангела, кво, пали колата и хоп – айде в Кьолн на разходка. Да й излезе късмета и на нея, един вид.

- Валерио, кви са тия мурганти ма, Валерио... Мигранти бе, муце! Ох, не, шъ омръ.

- Еее, ай не съ пра?и сега!... И квооо… Кажи сега за леглото. Хубаво ли беше? Кво правихте?

- Ми, как да ти кажа, муце… В голямо легло как да не е хубаво… Пък на тъй ме завърти, пък на иначе. После се оказа, че и камера имало, и снимки бил направил. Вика – с рекламна цел. Ама не разбрах кво ще рекламира – леглото ли, мен ли, него си ли…

- И кво? Някой разбра ли, че сте там?

- Ми да бе, камериерките и готвачите. Бяха много усмихнати и любезни. Ма ти нали го знаеш, мой Григорчо, той кат се усмихне, всички врати се отварят.

- Знам го бе, хаха, кой го не знае Григорчо, ма що му викаш „мой” не знам, като той си е общ. Ми ако бе разбрала Меркел и беше дошла?

- А, това не знам. Григорчо вика, трябва да тренирам в леглото ?, да свикна с него, че ако се наложи, да съм подготвен. Но още не съм готов, вика, Меркел не ми повлиява добре на либидото.

- На какво не му повлиява?

- На туй де… на либидото.

- Аха… Искаш да кажеш, че Меркел го развращава, така ли?

- Еми, не знам бе, муце, ама щом казваш, сигурно е тъй. Развращава го тя, пък той ? са не дава…

- Ма нали викаше, че тя не била там, сега пък го развращавала. Ми я си представи, че вие сте в леглото ? и тя вземе, че дойде?

- Ау, муцинка, нека да идва, важното е аз да съм там преди нея.

- Тая па Деми, нещо не ти схванах мисълта. Представи си, че вие с Григорчо си се обичкате в онова хубавото легло, и баба Меркел пристигааа… Ами сега?

- Миии… Муце, то леглото голямо ма, има място за трима.

- Брей, тц, тц. Не падаш по гръб ти, освен там де. Ами я си представи тогава, че на баба ти Меркел ? хареса, и следващия път вземе, че дойде с партньора си.

- А, ми кво, нека идва. Аз за кво съм? Ще му се препоръчам, много доволен ще остане.

- Хахаха, така си мислиш ти, муце. Не ти говоря за мъжа ? хер Йоаким, той май не си пада по тия работи, само скришно го раздава, нали му викат „Фантомът на операта”.

- Тъй ли, ми за любовника ? ли ми говориш? Че тъз лелка и любовник ли си има? Ми тъй кажи де, пък може и да го засучем туканка.

- Аха, ще ти се, ама – ядец!

- Еее, Валерио, айде кажи го най-накрая де!

- Гидо Вестервеле.

- Кво рече?

- Гидо Вестервеле. Ха честито! Да ви е сладко!

- Че що? Кво му е?

- Ми нищо му не е, муцинка. Много приятен мъж. Елегантен, стилен, от тия, с гъвкавите китки.

- Ау, Валерио, ма верно ли? Ми къв партньор е на Меркел тогава?

- Ми, муце, там си била, пък не си разбрала. Управляват Германия цузамен с фрау Меркел.

- Тц, тц, уби ма. И кво, викаш, ще има прегрупиране в голямото легло, а?

- Прегрупиране ли ще има, спагети ли ще има, спринт ли – умирам от любопитство да видя. Щото, той е женен, човека. Гидо де. И ако дойде с мъжа си Михаел – Григорчо ли, ти ли, или и двамата – ще има крясъци „цюрук” и бесен спринт към вратата.

------------------------------------------------------------------------------------------------

© Иглика Дионисиева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016