(из лични съобщения във фейсбук)

Госпожо, може ли да попитам за съчинението си. Извинете ме за безпокойството.

Искрене, съчинението ти е много добре написано, както обикновено. Поставих му шестица. А за съдържанието му ще си поговорим в клас.

Благодаря Ви. Аз всъщност не за оценката... Не основно за нея... Не искам да Ви губя времето.

Кажи какво те притеснява.

Какво мислите за моята мечта?

Парите да изчезнат от Земята ли?

Да. Възможно ли е това някога да се случи?

Знаеш ли, и аз съм имала подобна мечта.

Ама кажете: може ли да стане?

Виж какво, Искрене. Парите всъщност не са антипод на духовността.

Как така? Вие самата, когато ни говорехте за хъшовете, казахте, че стоят над материалните неща. Ето и Странджата: „Пари ли? Пари не щем, за пари не сме проливали кръвта си...". А сега: „не са антипод на духовността“! Кога говорите истината?!

Добре.
Когато са избрали изгнаническия живот, хъшовете наистина са направили своя избор в полза на духовното – свободата. Зарязали са, както казва пак Странджата, своите къщи и имоти. Така е постъпил и Христо Ботев – млад човек с ярък талант, със златно перо, с многообещаващо бъдеще. Разбира се, ако беше избрал да гради точно своето бъдеще, а не да го пожертва за бъдещето на отечеството си.

Видяхте ли?! И после: не били антиподи.

Да... Не знам дали ти направи впечатление обаче, когато четохме „Немили-недраги“, че част от същите тези безкористни хъшове прекарват известно време в затвора заради опита си да откраднат пари. Същото се случва – вече в историческата реалност – и с Ботев.

Е да, ама те го правят в името на свободата – да купят оръжие, за да освободят България.

Да, парите им трябват в името на нещо възвишено. Те са средството за постигането на духовното.

Ето, нямаше да бъде така, ако нямаше пари!

Това не е само твоя мечта. Не знам дали си чел за утопистите...

Да. Томас Мор, Томазо Кампанела. А преди тях – и Платон.

Някои последователи на Платон пишат, че и духовността, и парите са енергия. Само че парите са материализирана енергия: видимият израз на възможностите на хората. Средство на общуване между тях
.
Тъпо, несправедливо средство!

Невинаги...

Вие мислите ли, че те наистина отразяват способностите на хората?! Искам да кажа: това,че някой ги има, означава ли, че е умен, трудолюбив; и обратното...

Да, разбирам. Не само сега, открай време няма знак за равенство между тези неща. Какво да се прави?! Човешкото общество е несправедливо.

Тогава?

Виж, Искрене, има едно място в Евангелието на Матея, когато Христос отговаря на фарисеите: „Отдайте кесаревото кесарю и Божието Богу“. Тези думи имат различни тълкувания, но изразяват две основни неща: неизбежността на паричните отношения в земния живот. И същевременно необходимостта да не се забравя духовното, Небето. Несъвършеното човечество не може без парите. Но не знам дали си забелязал, че на гърба на съвременните банкноти вече са отпечатани не само ликовете на владетели, а и образите на книжовници и поети. И това подсказва истинското предназначение на парите – да служат на духовността. Те са мостът, по който трябва да преминеш, за да си купиш хубава книга, да отидеш на театър, кино или концерт, да пътуваш. Да получиш добро образование. Когато служат на идеалите, парите са въплъщение на светла енергия.
Но една турска поговорка гласи: „Дръж си парите в портфейла, не ги пускай в главата си“. Превърнат ли се в цел и смисъл на живота, паричните знаци са израз на злото. Отново на Исус са думите, че никой не може да служи едновременно на Бога и на Мамона...

Аз май много се разбъбрах, а ти нещо се смълча.

Искрене?!

Къде остана? Защо не отговаряш?

На пробния изпит имаш най-високата оценка. Реши ли в кое училище ще учиш? Жалко, че в нашето малко градче нямаме нито езикова, нито математическа гимназия. А Варна е скъп град...

Госпожо, аз всъщност оставам тука догодина.

Защо?

Госпожо, и мама остана без работа.

--------------------------------------------------------------------------------------

Отличено с първа награда в конкурса "Времето на парите и духовността", Русе, 2015

---------------------------------------------------------------------------------------

© Марта Радева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016