Това беше вчера

Вчера вече летях!
И докосвах със пръсти небето.
Изпод ноктите скрежът
все още не е разтопен.
Изгоряло от слънцето
на парцали, боли ме лицето ми,
имам мускулна треска от махане,
вместо с криле.

Вчера сутрин,
когато зората се пукваше,
ти ми каза - опитай!
И аз - ето на!
Колко лесно било!
Две усмивки мечтата приведоха в действие
и затрупахме
с пръски дъжд, кал и вятър
тревата.

Във диво хоро
завъртя се светът под нозете ни,
преобръщайки
в малки точки
страха, угризенията ни и вини.
Вчера с тебе летяхме!
И не мислехме да се връщаме!

Помниш ли?
Или май беше утре?
Обещаваш ли да е тези дни?

 

Зимен монолог

Иди си сега!
В сърцето ми също те няма!
От онзи скъпернишки сняг
заледил се е пътят към мен!
Безсмислено ринеш
със острата права лопата!

               Тя, зимата, идва тепърва;
               Кракът си студен
               поставя на гърлото ми
               и пара излиза!

Намерих си огън!
Внезапно изникна пред мен!
От други запален!
Той сам ми отвори вратата
и влизам!

              На прага отръсквам миналите си снегове.

 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

© Павлина Гатева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2018

   

Книгохранилището

   

Добре дошли!  

   

Последни мнения  

  • Няма мнения
   

Кой е тук?  

В момента има 28  гости и няма потребители и в сайта

   
© E-LIT.INFO