МОРЗ. Тук няма да говорим за азбуката на Самюъл Морз, с която той остава в историята. „Морз” е новата поетична книга на Таня Николова, издадена от Фондация „Буквите”. Премиерата се състоя преди дни във Военния клуб в София, но предполагам, че стихосбирката ще бъде предмет и за още поетически четения. Художничката Ивз Андонова е автор на специфичния графичен дизайн на книгата, а под редакторството на Силвия Томова са подбрани и подредени поетичните текстове в томчето.
В книгата “Морз” Таня Николова заявява творческото си Аз по мъдър и самобитен начин. Мъдър, защото стиховете биха могли да се приемат като съобщения – хроники на преживени провали, както казва самата авторка в „Синопсис”: „Това е една история... най-вече за катастрофи с хора,...”. Съобщения, закодирали път, преминал през поредици от неуспехи и придобитата сила – да стоиш изправен, колкото и да си сам:
Садо-мазо
в светлините на рампата
стоя сама
мога
А колкото до самобитността на поетесата, тук има голяма доза смел експериментализъм и новаторство. Особено на структурно ниво се откриват елементи, нетипични за поетичните книги. Един такъв елемент е синопсисът, който е функционален текст в други случаи.
В стихосбирката са обособени 7 смислови ядра. Количествено текстовете в тях не са разпределени равностойно и това е продиктувано от смисловата нишка в книгата. Например частта „Пролог” се състои от 3 текста, а „Епилог” обобщава всичко предходно в рамките на едно стихотворение. Наименованията на същинските цикли в стихосбирката експлоатират образи – символи от различни културно-исторически пластове от живота на човечеството.
Поетичният цикъл „Любовна история със змей” директно ни препраща в българския фолклор. Но колкото и колоритно и гръмко обещаващо да е това заглавие, семантично обещанията се оказват повече от случилото се. Настроението в този цикъл е моделирано от натрупване на тъга, самота и неотменност.
„Апокалипсис” – библейската дума за свършек, тук е изпълнена с ново поетическо звучене и тълкуване. Харесвам такъв апокалипсис, който идва при мен с прекрасни стихотворения като „Грамада”, „Грижа”, „На пазара за добитък”, „Роден град”, „Меланхолия”.
„Литературен бункер” – милитаризмът в заглавието какво изговаря посредством стихотворенията в цикъла? Той започва с надежда за предпазване (от света) и оцеляване. Да, оцеляването се случва, то е реално, но – дали дава търсената сигурност на лирическата героиня? „Ноев ковчег”, „Оптични илюзии”, „Садо-мазо”, „Щрауси”, „Очи в очи” – кратко, но ясно дефинират възможно ли е спасение, дори чрез бягство навътре в интровертността, въобще.
„ Vive la Revolution” – емблематичен възглас в европейската (и световната) история. Този „революционен” стихотворен цикъл е за движението, за живота в неговото пълнокръвие, за любовта. Няколко са стихотворенията, които спират вниманието ми и изпълват със съдържание това смислово ядро. Но този път няма да ги назова, с едно изключение. Стихотворението „Кратка любовна пиеса”. Това, че го откривам в книгата, ме кара да тържествувам, след като преди 2 години го прочетох в интернет и бях във възторг от силата и безпощадността му.
И още едно наименование – символ, което извиква връзки с музикално произведение на Пинк Флойд и обект, отграничавал капиталистическия от социалистическия свят, по времето на разделението на страните и лагерите до края на миналия век – „Стената”. Този поетичен цикъл звучи минорно и блусарски. Тук ми направиха впечатление стихотворенията „Рециклиране” и „Монолог на майстора”.
Поетическите творби, от които се състои книгата, могат да бъдат разделени на два основни типа:
1. Кратки, афористични, в които е изкристализирала голяма доза мъдрост. Те са аксиоматично и категорично звучащи.
2. Дълги, разказвателни, проследяващи избистрянето на нещо – на някакво състояние, решение или друго. В тях има история, процес, колебания, въпроси. Тези стихотворения не завършват задължително с намерени отговори. В тези творби е онагледена битката между собствената авторова история и поезията.
Едно от стихотворенията може да бъде прочетено на самата корица на стихосбирката. Но не се ограничавайте само с него (говоря на тези, които владеят „изкуството” на морза). Книгата „Морз” на Таня Николова поднася достатъчно поезия на копнеещите за такава, и достатъчно човечност за разшифроване, закодирана в стихове.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Таня Николова, „Морз”, издава Фондация „Буквите”, 2016 г.
---------------------------------------------------------------------------------------
© Иглика Дионисиева
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016