Куклена пиеса по мотиви от повестта „Дама Пика” на А. С. Пушкин
Мария Станкова
Действащи лица:
Лиза
Херман
Графинята
Двама пияници
Картоиграчи
Река Нева тече много бавно.
На мост, над реката, стоят трима мъже.
Мъглата е гъста, светят фенери и в мъглата ту се появяват, ту изчезват тримата мъже.
Двамата говорят, третият пие от бутилка. Това е Херман. Той мълчи и слуша.
На двамата мъже им се пие и те искат да привлекат вниманието на третия, който има водка. Разиграват му театър.
МЪЖ 1
Студено е тази нощ...
МЪЖ 2
И предишната беше студено... Да имаш нещо за сгряване?
МЪЖ 1
Отдавна свърши... Но господинът има...
ХЕРМАН
Малко ми остана...
МЪЖ 2
Студено е тази нощ...
МЪЖ 1
И в онази нощ е било студено... Графинята Н – ска била в Париж.
МЪЖ 2
Онази, дето беше омъжена за кочияша си?
МЪЖ 1
Същата. Били в Париж. Тя била страстно влюбена в хазарта. Проиграла всичко. Поискала да заложи имението, но той отказал. Кочияшът – съпруг...
По моста тича Лиза и се върти около себе си.
ЛИЗА
Там бях! Там! Там бях! Бях там! Там! Там! Там бях!
МЪЖ 1
Не е ли това Лиза? Компаньонката на същата графиня Н-ска?
МЪЖ 2
На нея ми прилича... Та, казвам ти, графинята отишла при самия Сен Жермен!
МЪЖ 1
Сатаната Сен Жермен?
МЪЖ 2
Слуга на дявола... ти казвам...
МЪЖ 1
Хипнотизаторът?
МЪЖ 2
Той. И му разказала трагичната си история... ти казвам...
МЪЖ 1
И той?
МЪЖ 2
Той й дал трите карти на дявола!
ХЕРМАН
Да пийнем по чашка... Ще разделя, каквото е останало...
Тримата се събират на средата на моста.
ХЕРМАН
Та казваше за трите карти... Кои са те? Май съм чувал тази история...
МЪЖ 1
Всички я знаят! Графинята играла и спечелила огромно богатство. После се върнала в Русия.
ХЕРМАН
Защо?
МЪЖ 2
Защото, който използва трите карти на дявола, няма право да играе повече от един път!
МЪЖ 1
Само един път!
Лиза минава втори път. Пак така се върти.
ЛИЗА
Там бях! Там бях! Там! Там бях! Бях там! Там! Там! Там бях!
ХЕРМАН
Коя е тази девойка?
Бутилката е празна. Тримата изцеждат последните капки от нея. Двамата са разочаровани. Херман е пиян.
МЪЖ 2
Компаньонката на графиня Н-ска! Сираче. Бедна родственица...
ХЕРМАН
Та кои са тези три карти?
МЪЖ 1
Никой не знае...
МЪЖ 2
И никой няма да научи! Графинята ще отнесе тайната си в гроба...
ХЕРМАН
Умира ли?
МЪЖ 1
В прекрасно здраве е!
В това време Лиза минава трети път. Херман я вижда. Той изпива чашата си на екс, разкъсва палтото си, пада на колене пред нея.
ХЕРМАН
Обичам ви! Обичам ви! Обичам ви! Обичам ви... Обичам... Ви обичам... Обичам ви! Обичам ви. Обичам ви....
По моста над Нева притичва Лиза обратно – тя е кукла, която се върти около себе си.
ЛИЗА
Така искам да бъда обичана... обичана... страстно... пламенно, изгарящо... обичана... поне веднъж за цял живот. Нещо да ме стопли... В този мрачен град, едни блата наоколо... мъгли, този вятър от морето, студен, вледеняващ... обичана... Като юни и юли...
Херман се затичва след Лиза, но тя изчезва в мъглата.
Херман се обляга на парапета на моста и гледа надолу.
ХЕРМАН
Чудо!... Трябва ми чудо! Трябва ми сега. Едно чудо може да оправи живота на човека. Съвсем просто чудо... И много ли искам!?
Отново мъгла и в нея всичко изчезва. Само тук – там жълтеят светлини на фенери. Чува се конски тропот. Карети и провиквания. Изстрел.
Тъмен ъгъл. Офицери играят карти. Горят само няколко свещи. В ъгъла, прав, стои Херман и наблюдава играта.
ХЕРМАН
Трябва ми чудо... и ще бъда богат... ще имам всичко... Всичко! Всичко! Всичко! Храна... и всичко... жени... няма да се лишавам, ще живея! Ще живея! Аз знам как трябва да се живее, но не мога да си го позволя... сега не мога... После ще мога! Ще имам всичко! Важното е да имаш!
Сред мъглата изплува образът на Дама Пика. Става съвсем тихо. Дама пика шепне, шепотът прилича на припяване.
ДАМА ПИКА
И ако няма страст в живота
Какво е той – безстрастен и студен...
Познавам много от преяждане умрели...
Страст!
И зная други – ръцете си до лакти сврели
В монети и банкноти, трупат, събират, делят и умножават,
Страдат...
Страст!
И завистлива страст, крадлива,
Прокрадваща се, плъзгаща телата им надолу...
Примирени
Опротивели на и на себе си самите
Не могат да се откъснат от страстта.
Това е.
Страст.
И всеки е подвластен на страстта!
Дама Пика изчезва в мъглата. Чува се отвратителен старчески крясък.
В дома на Графинята.
ГРАФИНЯТА
Лиза! Лиза! Лиза!
Влетява Лиза и не спира да се върти около себе си.
Графинята се разглабя на части.
ЛИЗА
Тук съм. Тук! Тук съм! Тук!
ГРАФИНЯТА
Виждам! И това ме дразни! Излез и влез отново, без да викаш!
Лиза излиза и влиза отново.
ГРАФИНЯТА
Пак излез и се върни бързо, защото ми е скучно.
Лиза влиза и отново влиза.
ГРАФИНЯТА
Много бързо се върна! Нямаше време да те забравя!
Лиза тръгва да излиза, но Графинята я спира.
ГРАФИНЯТА
Недей! Това вече ми омръзна... Да видим нещо друго... Кажи да впрегнат коня в каретата. Излизаме на разходка!
ЛИЗА
Не съм облечена... Не съм... облечена не съм... и...
ГРАФИНЯТА
Ми, облечи се! Донеси ми другата перука, маншона, кожите, ботушите, ветрилото... не ми носи... не! Донеси го! Очилата! И чия е тази ръка!?
Лиза само влиза и излиза – върти се. Намества ръката на Графинята.
На прозореца се вижда лицето на Херман. Той наблюдава.
Графинята го вижда и сочи с пръст.
ГРАФИНЯТА
Той идва! Идва! А аз не съм успяла още... Не съм успяла...
Влетява Лиза затрупана с кожи и всякакви вещи. Върти се и те падат около нея.
ЛИЗА
Донесох... всичко... нося... и...
ГРАФИНЯТА
Кажи да разпрегнат коня от каретата. Не ми се излиза. Искам да си легна... И махни тези боклуци от тук!
Затъмнение.
Гори само една свещ.
Пред огледало седи Графинята. Сваля перуката си. Плешива е.
ГРАФИНЯТА
Цената е много висока. Но плащаш. Кой както може. Дали е време да платя?
В огледалото се появява Дама Пика.
ДАМА ПИКА
Предупредих те. Очаквай самотата – тогава още ти го казах. Цената е висока.
ГРАФИНЯТА
Ти няма да ме разбереш... Дори не трябва. Сама. Бях все сама. Непожелавана, безсилна, отблъсквана... той беше кочияш! Дребнав, сервилен, все поклони, безволев, мрънльо, мухльо... в началото поне бе мъж, но после... и мъж не можеше да бъде! Срам! Аз исках страст!.../имитира мъжа си/ Да, госпожо. Добре, госпожо.... /крещи/ Страст! /имитира мъжа си/ Да, госпожо. Сега, госпожо. Чай?
ДАМА ПИКА
Предупредих те!
Графинята пие направо от една бутилка.
ГРАФИНЯТА
Страст!
ДАМА ПИКА
Предупредих те!
Тъмно.
Гори само една свещ.
До прозореца стои Лиза. От другата страна е Херман. Те се гледат.
ЛИЗА
Дали не виждам в погледа му страст!? Очите му горят. Трепери... Дано не е от студ. Дано пък да ме заговори. Все нещо може да ми каже,... че съм единствена за него... Прекрасно. Вълнуващо и мило... Такава тъга ме обгръща, че ми иде да си легна... Закърпих ли чорапа? Запалих ли камината в хола? Пригладих ли перуката? Затворих ли вратата? Вълнуващо... Колко ли е часа? Ще замръзне отвън. Май стана време за закуска...
Развиделява се и Херман изчезва от прозореца.
------------------------------------------------------------------------------------------
© Мария Станкова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2011