Драматико-философска притча за хората, които ”бягат” – от себе си, Света и щастието! Но рано или късно пак се връщат.

За хората живеещи в духа
няма ни време ни вечност.
Ж. Ивелини 

Действието се развива през 2025 година, в току-що изстреляната ракетакъм Марс с хора на борда.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
-----------------------------------------------------------
„Тайното земно братство” - всичко там е енигма и всеки е всякой. Даваха им различни имена като: „непобедимите”, ”недосегаемите”, ”невидимите” и други. Ала най-близо до тяхната същност бяха тия, които ги наричаха „Плутоните”. /Древните гърци са вярвали, че на Плутон живеят същества с полуматериален произход,които са с високо ниво на интелект, но излъчващи негативна енергия /тия, които бяха изпитвали тяхната жестокост и стръвта им към смърт/. Познаваха способността им да влияят на човешката психика, да се превъплъщават и да живеят едновременно на много места. Да бъдат непознаваеми и неуловими.

Зинаида Ивановна - отчаяна от живота жена, експерт в технологиитена междупланетните станции/украинка/.
Плато - древен мислител.
Шарли - присмехулник-ироник.
Гилън - полицай под прикритие.
Марк - командир на полета.
Нют- учен, невярващ в нищо друго, освен в точната наука.
Юн - психолог,прозорлив циник.
Юд - доайен на предателите, мистик по призвание.
Ленчето -лековата жена/от балкански произход/, с която ще правят сексуален експеримент на Марс.
Марсианците-невидими същества на други нива и измерения.
Свидетел разказвач

-------------------------------------------

На Зинаида Ивановна не й стана ни най-малко тъжно за току що напускащата Земя
За нея нещата тук не бяха довършени/направени/ правилно, понякога й се струваха смешни, друг път ужасни. Не обвиняваше никого/нитоБога, нито хората/грешката може би беше нейна поради големите й очаквания към живота. Чувстваше се самотна, тъжна и изоставена Изоставена не от някого, или нещо, а от себе си. Изпробва амфетамини и треви, но не и хареса и се отказа. Волята й беше силна. После започна с гонките по магистралите в насрещното движение. Това вдигаше адреналина й,но й се стори несправедливо спрямо нещастните
хорица/любещи животеца/ и се отказа и от това. Пробва и с мъжете, които я привличаха/харесваше флирта, еротиката, секса/, ала тя имаше някаква изначална непоносимост към плътта. Изостави и това. Затова реши да тръгне. Да тръгне на мисия към Марс. Тя знаеше, че няма да се върне никога, но го желаеше страстно.
Зина: „Страстно” е най-вероятно понятие земно - разсъждаваше тя - а моята страст е да отида на Марс. Надявам се там да има не само страст,секс и еротика,а някакво неземно
влюбване-ЛЮБОВ.Лъжа,на нищо не се надявам.За това отивам .Всички ме смятат за
луда,но аз се записах и за пръв път бях щастлива,макар,че трябваше да чакам цели
десет години Тренирахме денонощно на глетчерите в Алпите,които учените
твърдяха,че напомнят за условията на Марс.Беше ужасно трудно,но нито за миг не се
усъмних в желанието си... Макар с еднопосочен билет, аз предпочетох Марс и
смъртта вместо бавното умиране земно.
Разказвач:
-----------------------

Това беше избора/по действителен случай/ и изповедта на едно украинско
момиче,което бе избрано за "МИСИЯТА МАРС" с пълен брой точки и на което
разчитаха учените.И в същото време това беше писмото на Зинаида Ивановна до
родителите й преди да се качи на станцията "МАРС-2025/ОДИСЕЙ". Знаеше какво
им причинява, но беше отишла твърде далече,и връщане нямаше-така мислеше тя
докато съзерцаваше един паяк, кой знае как попаднал в това свръххерметическо пространство. ”Не трябва да се убива паяк - каза си тя. - Той е търпелив, та значи щастлив. И е от червената планета - МАРС”.

След време хората щяха да си спомнят, че първата мисия до Марс, макар да бе приключила почти успешно, те бяха забранени и забравени по нареждане на Плутоните, заклеймени затова, че учените не поискали разрешение от „ТЯХ” да тръгнат за Марс. Вземаха се толкова насериозно, че си бяха повярвали, ,че” ТЕ” - и само „ТЕ” - са "ИЗНАЧАЛНИЯТ ЖИВОТ" и никой няма право да се намесва не само в земните, но и небесните дела. Учените, обратно, ги смятаха за измислени и недействителни, но и те започнаха да се съмняват, като разбраха, че имат агенти навсякъде. Основната/но недоказана засега/ версия беше пришълци от Плутон в
кръстоска с безбожни земляни.
И макар че бяха напреднали в много отношения, то моралният им облик беше изостанал дори повече от земния. Особено в някои точки на планетата. Бяха зли, отмъстителни и агресивни. Дори и НАСА се страхуваше от тях, но тайно успя да се подготви и изпрати ракета към Марс. Та нали една от задачите им беше да разберат откъде са дошли точно и с какви зли сили си взаимодействат на Земята. Защо все повече властва безбожието над умовете и душите на хората и завзема все повече и повече територии.
От известно време „ПЛУТОНИТЕ” се бяха локализирали в страната Бългерия,но скоро се преместиха в една огромна страна, наречена Рус.
Всъщност те постоянно сменяха местоположението си, но в тези две страни те
намираха най-добра хранителна среда за осъществяване на своите идеи.,а и
властниците там им симпатизираха. Нравеше им се тяхната идеология, която гласеше:
„Омраза, пари,власт. Ненавиждайте бедните и нисшите духом, за да властвате вечно,
"така, както е вечна СИСТЕМАТА.”. Те считаха, че движеща сила на Земята е омразата ,
а не любовта. Още повече в Рус управляваше диктатор-шут, на който Чиченска циганка
бе предсказала,че скоро ще умре. И тогава той си обещал да затрие целия земен свят.
Без Него защо да съществува СВЯТ?

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО
----------------------------------------------------------------------------------------------------
Зина/към Командира Марк/: Шефе, вече сме извън гравитация,а мене не ми се вие свят,
даже не ми се гади. Ти вярваш ли, че някога ще се приМарсим, така де, ще кацнем на Марс?
Марк: Не,разбира се, но аз имам мисия и съм призван да я изпълня,това чака
. човечеството. Да му дадем надежда….
Зина: Дрън-дрън, надежда.Ти си умен човек и знаеш,че надеждата на човека е да
има пари,по възможност повече пари,деца и жени и да поживее 5-6
годинки повече от набора си Жалки твари сме хората
Марк: Дори да се съглася с теб, знаеш, че нямам право да изричам гласно
мислите си камо ли да одобрявам чужди.
Зина: Добре де, поне тук не можем ли да бъдем искрени и себе си. Мислиш ли, че
някой ще тръгне по нашия път, дори и да му го прокараме като магистрален лъч? Да не се изживяваш за спасител или че някой ще ти направи паметник върху Марс? Тъпо е, знам, но ти си тръгнал от други подбуди, защото шанса е, че обратен билет няма и нас ни изпращат за опитни мишки.
Марк: Почти позна./Привежда се към нея и й шепне/: - Ще ти кажа, но нека остане
между нас. Аз бях древен владетел, а сега съм мишка в устата на СИСТЕМАТА. И понеже съм стоик, а и отдавна мъртъв/това не го знаят шефовете/, искам да помогна на твоето нещастно човечество да намери изход от своята обреченост. Безсмислено е, знам, но може ли да се живее без достойнство и справедливост? Знам, че думите за теб и твоите братя не значат нищо,но когато умрете, ще разберете Запълните ли думите със себе си, ще стане смислен и живота ви. Някога аз определях тия понятия/а и тяхната същност-случване/ и не бях доволен от себе си, а сега те ме принудиха да живея по техните правила и норми. Не е ли най-нормалното да избягаш там, където те пращат. На своята смърт.Зина: Е, ти, разбира се, си достоен човек, разбира се, та до днес те уважават и обичат.А аз търся само Марс.

Марк: Отново се присмиваш на старика изкуфял. Но понеже си умна, а няма какво да ти
завещая ще река така: ще стигнем Марс и никога няма да се върнем, но се пази от Гилън ,той е опасен човек. Дори в безкрая на световете той ще
носи полицая в себе си, тоест СИСТЕМАТА.

ДЕЙСТВИЕ ВТОРО
------------------------------------------------------------------------------------------------

Шарли: Не те ли натиска безтегловността, драги Плато, не губи ли почва пещерата
на твоя божествен ум. Накъде си се запътил?
Плато: Там, където отиваме всички. Едни по свое желание, други по своя приумица/съдба/. Ако мислиш, че можеш да сториш нещо по-добро от това да влезеш в царството на Боговете, се лъжеш.Аз знам, че не съм Бог, но знам, че ще стана, когато "Пещерата" стане моя истински дом. Затова избрах датръгна с вас. В царството земно човек никога не намира покой и не може да намери себе си. Моят учител Сократо неслучайно избра отровата, а аз избирам Марс.

Шарли: Много е гот да си безтегловен. Все едно нямаш тяло. И ставаш Платоник.

Нют: Приятели мои, тръгнали сме на мисия съдбовна не да мрем, а човечеството да спасим. Не искам тук да се говори за смъртта, преди да е дошла. Гаранцията е наша, на учените от НАСА, и от целия свят земен. Не вярвам аз ни в Бог, ни в сатаната, изчислили сме до кванти и фотони, това което ще се случи след милиони. Така че нека бъдем прагматични, отиваме на поход идиличен.

Шарли: Добре бе, Нют, а туй човечество заслужава ли своето спасение? Бедност, злъч, омраза, негодникът е пръв с богатства и пари, а ти умря в несрета и печал! Работим и творим за уж човешка правда, а утре те застрелват в упор заради
измислени богове човешки!...

Нют: Не ще отричам, всичко е така, нали затуй сме тръгнали за Марс да ги спасим.
Шарли: А там ще има ли любов и ласки, драгост, или ще бъде жега, студ и мрак?
Нют: Когато във вените ти няма кислород, животът става злъч безконечна. Но нали затуй отиваме ний първи, с науката да им дадем надежда.

Шарли/хили се/: ха... ха... Тези думи забравете. Спасение, Любов, Надежда. Измислици човешки. Туй всичко е в главите наши, щото сме грешни. А грешен значи смешен. Искате ли да ви разкажа един виц? Ма няма да се смеете. Щото не е смешен. Тръгнали двама с кола за морето. Пътували по магистралата на бат' Боко, ала по средата някой им се обадил, че КАТ ще ги чака във Варна. И какво мислите направили Продължили по магистралата. След това съдбата им е неизвестна.

Плато: Е, това се казва виц, аз иначе не ги разбирам.Много е пучителен. Ще си го спомня на Марс.

Шарли: Ей, тоя Бойко е голям майтапчия. Хората му мрат като мухи, а той магистрали им прави. И му викат "браво"! Е, това се казва да се родиш с късмет. Намерили един по-прост от тях и го направили Началник.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
-----------------------------------------------------------

В бездънното свободно време/където вече почти няма време/ на закуска разговарят Марк, Нют и Юд и правят разчет на пътуването и какво ще предприемат първо като стигнат на Червената планета.
Нют: Първо ще кацнем на Фобос, оттам ще се опитаме да се свържем с марсианците и да ги убедим да увеличат атмосферното налягане, както и...
Юд: Не, първо ще ги накараме да променят мисленето си. Откъде да ги знаеш дали не са предатели като мен.
Нют : Охо…надушвам самокритика и то… каква… Защо не приемем, че има и същества нормални в безкрайната Вселена. Защо да мерим със аршинанаш. Щастлив съм,че след толкова години, Юд, ти разбра, че да мразиш е грозно и неблагодарно дело. А да предадеш приятеля е равно на живот в смъртта. По точно смърт в живота, който продължава.
Юд: Вярно е и се разкайвам, но в тебе няма прошка, състрадание. Не ме съди. Защото боговете ме осъдиха отдавна.
Нют: За прошка моля, Ваше Височайшество предателско, но аз в богове не вярвам. И сам ти ще се покаеш пред върбата. Пред вси светии ще се каеш.
Юд: Невярващият - моят малък брат. Ще дойдете при мене рано или късно.
Командира/към навигатора/: Следете уредите, нещо става, корабът се тресе!
Нют: Спокойно, Шефе, обстрелват ни Плутоните - нашите братя невидими. Това сме предвидили още на Земята. Не всичко разумно притежава материя. Нашата задача е да разгадаем това, с което ще се срещнем там - Антиматерията. Знаете, че аз съм материалист, но някои мои колеги твърдят, че именно при нея/АНТИМАТЕРИЯТА/ се крие истинският живот.
Командира: НЮТ, ТИ СИ ЛУД! Материя, АНТИ, вярваш ли в БОГА или си шарлатанин, дето ни баламосва за да си прави експериментчетата? Бил учен!? За гравитацията евалла, ала една ябълка… Не, не, тук има нечия намеса…..

НЮТ: За Господ няма да ви отговоря, но вие сте командирът, който трябва да спасява Земята. Затова трябва да знаем в какво вярвате.
Командира: Млъкни, Нют! Докладвай веднага на Земята, че сме обстрелвани от извънземни и какво да предприемем незабавно. В противен случай сме загубени.
Нют: Загубени сме, шефе, много по-отдавна. Не се плаши от някакви си там извънземни. Те ни пробват, но няма да ни затрият, щото ни харесват. Те са естети/не може да спре да се смее/, а ние сме материя. Материята е красота, а духът е вечност.
Влиза Юн и шепне нещо на Камандира-Марк.
Юн: Извинявайте, но чух част от разговора ви, без да искам.Тоя Нют вече е откачил. Това го предполага всяко излизане извън орбита, камо ли навлизане в други пространства, но аз ви препоръчвам да го изолирате и да му дадете необходимата доза жена - Ленчето. Може и сода. Ако не му мине, предайте го на мен.
Марк: Не ме разбирайте погрешно, но май вие имате нужда от витамини.
Нют: Още преди да тръгнем, аз знаех, че всички трябва да се нагълтаме с витамини и антибиотици. На Марс са пренесени земни бацили и фосили от земята още преди 2020 година преди новата ера. Те,разбира се, са мутирали, но са опасни за нас. А това, което носим сега със себе си, е опасно за тях.
Командира/ядосано/: За кои тях и какво носим? Призлява ми от теб и вас. И как си позволявате, професоре! Това може да донесе смърт за всички нас преди да сме приключили мисията. Знаете ли какво ни чака, ако се получи съприкосновение на сондата с лед от мутирали земни фосили?
Юн: Знаем. Ако са зли, ще ни заразят и унищожат, ако са добри, ще ни размножат. Щото сме готини. И без материкус секс не става. /Всички се хилят до примала, макар че кораба продължава да се тресе./
Марк:Браво бе! Явно тестостеронът ви се увеличава с пъти. Ние си оставаме
земни твари. Можело да ни заразят и размножат.
Юн: Нали от това бягаме, Марк. Ти най-добре познаваш нашата природа. И нека се не лъжем. Всичко, що е със земен произход, сее смърт.
Марк: Всичко туй, що говориш, може и да е вярно, но не е истина. Ние търсим спасение.
Юд: Прав сте, Командире, ние търсим живот, а не смърт. Затова ли толкова години ни превръщаха от земляни в марсианци?
Марк: Мислете, докато още можете, как да спасим кораба, а после да унищо-жим фосилите още от Фобос! Това е заповед!...
ВЛИЗАТ ВСИЧКИ ИЗПЛАШЕНИ
Шарли/В неговия стил/: Корабът потъва, кой ще ни спаси?
Марк: Експерименти можем да си правим само с живота, но не със смъртта, негоднико, ненаситен на шеги.
Шарли: А двете правят ли едно?
Плато: Не бъди вулгарен! И си кажи! Бъди справедлив! Кой те прати тук?
Командира: Внимавайте, момчета, превръщате експеримента в опит, а в ушите ми нашепват, че и двамата не сте най-праведни - единият предаде НАСА, другият подведе плутоните да се вземат насериозно. И на двамата ще ви наложа санкции…. Да замълчите!
Гилън: Така е, Командире. Защо ни е тази стара бракма/към Плато/, дето е набор на злите сили - Тайните? Само той може да се свързва с тях…
Плато: Какво разбираш от тия неща, стари предателю! Не аз, а ти си тяхното изчадие. С такива като тебе и жена ти се кръстосват Долу.
Гилън става и тръгва да бие Плато, но Командирът въвежда ред.
Плато/Продължава иронично към Гилън/: Ти си страхлив плъх, Гилъне, и тук си тръгнал
за пари. Ама няма да ги видиш. Жена ти ще се офайдоса. Тя те изпрати - хем да се
отърве от теб, хем да забогатее. Не вярваш ли? Не знаеш как…
Гилън е прежълтял от гняв. Стиска юмруци и удря по стените на ракетата.
Ленчето: Що мислите, че всички жени сме к-и? Пфу, за кво са ми пари, като там няма
магазини. Я вървете на май... И се разберете Горе кой първи ще ме оправя....

Марк: Моля, без грубости, и запазете спокойствие! Но да се върнем на важното. Ако бактериите са се разпространили в южното полукълбо/където има повече слънце/, ще имаме шанса да възстановим част от атмосферата и да насочим Големия магнит да завихря облаците в северна посока. Това ще намали радиацията, макар и несъществено.
Шарли: А знаете ли, че липсата на радиация на Земята кара хората да се самоубиват, а от Ван Гог е направила гений?
Гилън: Сега не е време за шеги, несретнико, като се върнем, ще те предам директно на джихадистите.
Шарли: Колко си прост, Гилъне. Не знаеш ли, че аз отдавна копнея за това. Как е по-
добре да умреш - от радиация или да ти отрежат главата след молитва?
Марк: Ще трябва да ви накажа всички. По два дни арест. И вас, професор Нют,
затова, че не сте ни предупредили какво ни очаква: фосили, микроби,бактерии. . . Изведете ги!

Шарли се хили, а Нют се съпротивлява и опитва да обясни. 
Нют :Изготвил съм платформа, която може да повиши атмосферното налягане и да балансира температурата. С конвенторно обдухване. Без мен сте свършени.

Марк: За това ще говорим по-късно.

ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО
---------------------------------------------------
След като Зинаида заедно с командира са оправили разхерметизираната секция, тя се връща в каютата си и там заварва Психолога Юн. Той се оправдава, че е влязъл случайно, но не да я чука, а да разговаря с нея.
Псих.: Ти си интересна фигура/искам да кажа, жена/.Прощавай!
Зин.: А, жена значи... Защо си тук?
Юн: Нещо тялото ми вече не ме слуша. Стар съм. Не мога да спя. Та рекох да побъбрим.
Зин.: Хм, странен човек, хем не може, хем го иска, пък не си вярва….
Юн: А ти си отчуждена, някакси студена. Това ми харесва. Бих казал - непукист.
Зин.: Студен непукист  -така ли?
Юн: А и нещо топло... Нещо... как да кажа, обърках се… топло като Земята... на Марс е студено...

И тя, на свой ред, решава да се бъзика с него:

Зин.: Не можеш да разбереш как една жена ще тръгне на мисия с откачалки като теб? Приех го като предизвикателство. А предизвикателството е като гъдел в интимните части. Чат ли си?
Психологът Юн наостря слух и опъва една голяма глътка от шишенцето с водка.
Юн: И не те е страх?
Зин.: Ако ме беше страх, нямаше да тръгна. Вие всички бягате, аз се спасявам.
Юн: От кого, да не си убила някого? Вие руснаците...
Зин.: Аз съм украинка. Защо ми трябва да убивам? Кому е нужно да се намесвам? Следвам съдбата си... и ето ме сега тука. Никъде и ничия. А това най-много ми харесва... Висша еротика - самодостатъчна и бездомна.
Юн: Разбрах. Ти си прекалено умна, за да си землянка.
Зин.: Хм, умна, глупости. По-скоро свободна. Не знам. Но с мъжете на Земята е тъпо и гадно. Имам предвид да правиш секс. Лъжат ни и ние тях. Та рекох да опитам... Не съм лесбийка, нито нимфоманка, по-скоро хрушчовка. Така де, нали всички наши "отговорни другари” са си падали по балерините. Някога обожавах балета Преди да разбера това. Изкуството на възвишената еротика.
Юн: Чувам думите на съкровената мечта. Жената не желае мъжа, а неговото притежание - мъжът мечта. Който тя никога няма да познае, както и той НЕЯ. Нека не се лъжем - всички живеем в безкрайно далечни светове. Едните на Венера, другите - на Марс.
Къде казах, на Марс? Там ще те изпекат от секс. Сигурно са маниаци. Що да не пробваме?
Зин.: С тебе ли? Никога. Не си моя тип, а и ти си землянин. Сигурно ще изгорим. Но да изгориш в адския огън не е ли също еротика.

Юн: С тебе е трудно да се разговаря. /И отпивайки от водката, си тръгва./

ДЕЙСТВИЕ ПЕТО
-------------------------------------------------------------------------------------------

Зинаида и Юд разговарят по време на фитнес, а отвън ги подслушва Гилън.
Всъщност той следи всички и докладва на Командира.

Юд е изпаднал в мрачно настроение и е решил да разкрие душата си пред Зина.
Юд: Знаеш ли, момиче, аз бях предател. Разкаял се. Но не съм тръгнал към Марс
да се самоубивам, а да изкупувам греховете си. Омръзна ми да се самобичувам вече 2000 години и никой да не иска да ме разбере. Направих го, за да ГО спася.
Зина: Те всички предатели така се оправдават.
Юд: Вярно е, но моята съвест е болна. Живеех за ВЕЧНОСТТА, а се оказах в тинята.
Зина: Така се получава там, където всичко е наопъки. И знаеш ли къде е туй място? ТОЙ поне се спаси на 33. А ти си осъден на вечен живот. Не, не на Луната, не е на Марс, не е и Плутон, дори не и на Земята.
Юд: Вярно, сетих се, в душичките ни. Непобедими уж били… от други планети... дрън, дрън… не са! Те са другото наше "Аз". Затова ни побеждават. От малки ни учат, че трябва да бъдем добри ./А те добри ли са?/ Втълпяват ни, че трябва да сме успешни и умни... а те искат ли това?... Разбира се, кой ще избере злото, ако не те хване страхът за ръчичка и те отведе при дявола. А другото негово име е "СИСТЕМАТА". И оттук нататък отърване няма - тя определя кое е зло, кое - добро. Кой ще е предател, кой-  герой.

Зина: Ти наистина си объркан човек. Но аз не те съжалявам, пък и не те съдя. Майната ти... !Много си ми сложен. Абе, Юд, ти да не си комунист? Иначе кой ще те изпрати на такава страхотна мисия? Отде се взе?
Юд: Бях за малко като млад. После се отказах, защото ме засмука по-мощна СИСТЕМА.
Зина: Стига с вашите Системи. Да не сте се наговорили? Всички за системи говорите. Като не ви става ракетата, ще ви е крив Космосът. Снощи сънувах в червено - кръв, живот, комунисти и МАРС. Що не са ги изхвърлили още тогава „твоите хора”- да си правят експериментите на Марс. Представяш ли си, Сталин си пуши лулата на Марс… и...
Юд: Тихо, имам чувството, че някой ни подслушва. Те са едни и същи.
Зина: Та да ти доразкажа съня си. Пуши си, значи, Сталин лулата и в един момент решава да я захвърли. Ей така, просто с двата пръста. И какво мислиш? Взриви се всичко. Всички светове, галактики и вселени горяха и светеха в червено. Голям фойерверк беше.
Юд: Така и ние ще изгорим, за да светим/със сарказъм/ като Прометей, като... светулките...
Зина: Абе правиш се на майтапчия, но май не ти се получава./иронично/Не закачай светулките. Те също са от Марс. Ще светим като оня де, Данко - другаря Сталин, който изтръгнал сърцето си... За да свети на народите…

Двамата се заливат от смях:

Зина: Накрая знаеш ли какво стана? Комунистите горяха като комети, ала опашките им -  не. Искаха да ги откъснат, ала не успяваха. Бяха ги натъпкали с пари.
Юд: Страхотен сън. А аз не се научих да сънувам за две хиляди и кусур години. Разбрах обаче, че комунистите не вярват в Бога, щото ги е страх от сънищата. Страх ги е да не се срещнат със себе си на друга някоя планета. Те вярват само в червея, щото там ще са единствени и никой няма да знае за делата им на този свят.
Зина: Абе каквото и да говориш, и ти не си от сой. Само дето ти си признаваш, а те - не. И не ме баламосвай с високи приказки. Всички сме един дол дренки.

Чуват се сирени и заповед всички да се прехвърлят към четвърти сектор. Отново е пробит корпусът. Пробит от силен лъч, явно съзнателно насочен. Комадира нарежда да освободят от ареста Нют и той се справя.

ДЕЙСТВИЕ ШЕСТО
----------------------------------------------------
Кабинета на Капитана
Влиза Гилън и докладва:
Гилън: Докладвам подробно за това, което ми заповядахте да следя. Между
Зинаида и психолога Юн се оформя някаква любовна история. Всичко съм заснел. Малко оставаше да се съвакуплят. а това е абсолютно забранено преди да пристигнем на Марс.
Марк/Преструвайки се, че го интересува, влиза в тона му/. И после, после какво стана,
оправиха ли се?...
Гилън: Съвсем не знам, г-н Командир ,ама… май,май...А после беше почти гола с ЮД
във фитнеса.Тая рускиня не ми харесва, май е изпратена от КГБ да ни...
Марк : А ти от кой си изпратен Гилън? Шпионираш всички. На кой господ служиш?
Гилън неловко се опитва да смени темата.
Гилън: И Юд, и Зина говореха срещу комунистите и Системата. Тя го заплаши и той
май си призна.
Марк: А значи, заплаши го. С какво?
Гилън: Че е бил комуняга/така каза/ като млад.
Марк : А ти си гадяга, Гилън. Защо стреля в четвърти обсег? Пробойната е отвътре и е
от твоето оръжие. Искаш да се върнем на Земята, защото те е страх, но това няма
да се случи! Ние сме на мисия, ти ни саботираш. Знам какво си намислил. Никой не
ти е заповядвал да следиш любовни двойки или комунисти, а тези, които са за това мисията да не успее. Засега ти си този, който не желае да постигнем Марс. Изолирам те от функциите, с които никой не те е натоварил и те отстранявам от работа до второ нареждане.

Гилън/със съскащ от злоба и безсилие глас/: Внимавай Командире, и ти имаш много трески за дялане, а и МОИТЕ ми вярват...
Марк: Ще си признаеш за много неща, Гилън, и за твоите плутони ще си признаеш.

ДЕЙСТВИЕ СЕДМО
------------------------------------разказвач:

Корабът се приближава до спътника на Марс - Фобос, където смятат да кацнат
и оттам да направят връзка с евентуално съществуващ на Марс разум и да влязат
в действие теоретическите/засега/ експерименти правени от земята за промяна кли-
мата на Марс.След сполучливото кацане на Фобос всички са в еуфория. Зинаида
чувства необикновен прилив на енергия, целува и прегръща всички, Командира,
макар и сдържан, е неистово щастлив и постоянно търси връзка със Земята. Психолога
се налива с водка и налива и на Гилън,хкойто е пиян до козирката. Юд и Плато са се
навряли в един ъгъл и искрено се радват на щастието на другите. Само Шарли, Нют
и Ленчето сякаш не се радват. Малко преди да кацнат, Гилън им е казал/макар измисляйки си/, че са осъдени на смърт от плутоните поради различни прегрешения. Завръщането им е забранено. А Зинаида хич да не си въобразява и внушава на другите, че ТЕ са измисленяци и не съществуват. Затова е наказана с изхвърляне от сондата и вечно обикаляне в безтегловното пространство на Антибитието. Тя тръпне от удолствие кога ще и се случи това.

Разговарят Шарли , Нют и психолога Юн:
Шарли: Всички сме предадени. Не предатели. Защото сме виновни. Виновни за това, че сме живи…
Юн: С кого си се борил пък ти бе, и защо да са виновни живите, а не мъртвите?.....
Нют: Защото търсехме по-добър свят. Но защо този негодник Гилън е разговарял с ОНИЯ?
Шарли: Ония са тия - плутоните, а ние сме тях - нали се разбрахме.
Юн: А Гилън е тяхна маша. Ти още ли не си разбрал? И бъркат в мозъка му, както си поискат. Той е зависим – ченге. Разбира се, без прегрешения, само дето е предавал своите приятели. И съвсем съзнателно са го заплашили, че ще започнат Третата световна. Ще унищожат Земята. Тъй както са направили навярно с Марс.
Шарли: Че що за важен фактор е този Гилън?
Нют: Важен е, защото е сред нас. И му се дава много информация. Ще разбереш, когато ние всички се окажем по-слаби от един негодник.
Нют: Някога цялата Света инквизиция ме обяви за враг, но не стигна докрай, а сега един
подлец е достатъчен, за да те обезглавят. Накъде върви това човечество?.Този Гилън е по-голям предател и от Юд.

Шарли: С глава или без, вече е едно и също. Глупаците ни управляват. А ние им служим вярно.
Юн: Ще ме извините, че пак се повтарям, но няма да спра, докато не го осъзнаят всички: Това е СИСТЕМАТА - безмълвно тиха и добра. Добра към тия, дето са я всмукали, и зла към тези, дето я не любят. Ще ми повярвате, ако й попаднете в мрежите. Прошка няма. Особено за рибите гиганти, които се хранят с планктон. Жалко е само, че ние сме част от всичко това. И го подкрепяме, без да го познаваме, а само миг и ние… хоп… сме вътре. И като риба без въздух се мятаме…По-лошо, знаем, че няма измъкване. И ако не станеш като тях, смъртта е изходът единствен. Но питайте Плато и Юд, че и туй не е истина.
Нют: Не съм съгласен. С цената на живота си ние тръгнахме да спасяваме проклетото човечество. От СИСТЕМАТА.
Влиза Зинаида
Зин. : Не, не от СИСТЕМАТА, от СЕБЕ СИ. Дето им позволихме да властват. А те ни отнеха мечтите. Без мечти животът е по-празен от Космоса.
Шарли: Красиви думи, ала защо се съгласихме да тръгнем. Кого ще спасяваме? Тия, дето ни имат за пушечно месо, дето ни режат главите, или онези, които ни се присмиват, че сме самоубийци. Кого ще спасяваме?
Нют: Не позна. Зинаида е права. Никой от тях. Себе си спасяваме.
Шарли: О, ти стана набожен, драги ми професоре! Току-що кацнахме на Фобос и ти се
изкриви. Нима човека ще смениш ти с боговете?
Нют: Това е в повече за твоя саркастичен ум. Щом на Земята ти не е удобно, върви, 
където щеш ,устата сойко!

Обажда се Ленчето: Вече ми се люби, нали кацнахме.
Влизат Юд и Плато.
Юд/присмехулно/: Избирай ти, красавице, мъже преминали през хиляди години, пропадали в тресавищата на живота или пък тия, дето славословят го, а после
се присмиват на безгрешните.

Плато/със същия иронико-шеговит тон/: Но тука вече е друго, приятелю предател. Тук не важат законите на земното притегляне. Тук любовта е платоническа. Та значи моя! Аз се влюбих!!!

ДЕЙСТВИЕ ОСМО
-----------------------------------------------------
На следващия ден след кацането на Фобос. Зинаида е направила връзка с Марс и има основание да мисли, че там има разумни същества. Отвреме-навреме долавя някакъв глас, който й нашепва: "Представи си ни, сънувай ни, мисли ни.". Но всичко е много неясно и бързо изчезва. Междувременно тя разговаря с Юн на различни теми, опитвайки се да го провокира да „повярва” в извънземния живот или по-просто казано, да го накара да й обясни сънищата, откъде идват и дали са част от нашите комплекси, кошмари и страхове или имат свръхестествен произход. Разбира се, той не се поддава и тя е разочарована. Той си отмъщаваше.
З.: Близко сме! Дали ще ги срещнем, мистър Юн? Все пак за това тръгнахме на тая мисия/магия/.

Юн: Не бъди заблудена, госпожице. Добре го знаеш. Всичко е само в нашите глави. И това пътуване, и Марс, и извънземния разум са само наше желание да не сме сами. Надеждата, че ще се срещнем със себеподобни и ще се разберем. Нито се познаваме, нито знаем какво искаме. Само тъпите знаят. Затова тръгнахме да търсим щастието в междугалактическите пространства.
З.: Това означава ли, че има все пак щастие?

Юн: Означава! Но мисля, че човек не може да бъде щастлив нито на Земята, нито на втората Земя/която скоро открихме/, нито където и да било във Вселената. Щастието е само вътре в нас. Стига да го носиш. Питай Плато как го е открил след две хиляди и петстотин години? Всяко нещо с времето.За едни час-два, за други - един живот, а за някого - никога.

З.: А как да го провокираме да излезе и да го почувстваме... с любов... с парфюм… 
С усмивка! Как?
Юн: Не знам....По скоро....с думи и дела…Е да де глупости говоря.С хормони..
З.: Тихо, тихо... чувам ги! Искат да се свържат с нас. Да, да, казват заедно да се опитаме да си ги представим... да повярваме... Та те ни говорят на нашия език. Чувам ги....
Марсианците: Хората сте объркани, защото не знаете в какво да вярвате. Всичко подлагате на съмнение, разумът ви лъже, а ето че нас ни има. Добре дошли на нашата планета! Не се страхувайте, вие сте наши братя. Е разбира се, вие сте на трето, а ние - на седмо ниво, но това няма значение. Ще се опитаме да ви помогнем във вашето невидение между плът и дух, но пътя всеки трябва да си извърви.

З.: Чуваш ли Юн, чуваш ли? Те говорят... Аз съм щастлива.

Юн: Чух ги, виждам ги. Вече знаеш що е щастие. Толкова е просто .Да познаеш и споделиш.

З. : И аз ги виждам. Те са като паяци. Огромни, висящи в нищото. Но досега къде бяха. Само веднъж ги видях на Земята...
Марс.: Ние винаги сме били на Земята, само че вие не само не ни обръщате внимание, но се правите, че ни няма. Ние сме навсякъде, но родината ни/по вашите представи/ е Марс. Сега ни видяхте, щото ни потърсихте.
Юн: Това доказва квантовата физика на Планк и отрича Нют.
З.: Невероятно, Марс е много красива планета оттук, от Фобос Но ние все още не сме
готови да дойдем при вас. Ще измръзнем или ще изгорим. Вие как живеете при тези нечовешки условия.?

Марс.: Нали ви казахме, че не сме хора. Бяхме някога/питайте Плато и Юд/, ала преминахме през фазите на изпитания. И който спаси душата си, спаси... Другите ще живеят до второто пришествие. Ние, марсианците, се материализираме само когато някой мисли за нас, вижда ни или си ни представя. Въображението е живот в квантово измерение. Тогава ние добиваме форма на паяци, бръмбари и каквото ние си пожелаем. В това отношение много си приличаме със плутоните, но с обратен знак.Те са нашето отрицание, а ние - тяхното. И двете сме само вашата представа. И се материализираме само когато ни повикате.
Юн: Ето,видя ли,те потвърдиха моето твърдение.Всичко е енергия,кванти и вълни.
З./към марсианците/: Как така форма, без материя, без плът? Живи ли сте?
Марс.: По-живи сме от вас, защото сме самите ВАС - вашата реалност. Това
междувпрочем е най-голямата заблуда на Земята, че всичко живо непременно трябва да е от материя. А животът за нас е в духа - каквото пожелаем, в това можем да се превърнем. За малко, колкото да ни повярвате. Тъй както Христос се явил пред Томата Неверни. .Вие, земляните, често мислите, че сте само материя? Заблудиха ви комунистите. Но вярно е, че без нея няма ни щастие, ни любов. Красива е, после грозна и остаряла, накрая - мъртва. Но Господ е дал на нещастната плът МИГ щастие, което може би струва колкото всички вечности. Вие избирате. Дали да си играете с живота, да имате безкрайна свобода или ще пожелаете мига, при който ще останете, но никога не ще се върне същия. Огромна заблуда. Всичко е само психика… съзнание. Те определят нивата.
Юн: О, СЪЗНАНИЕ, и вие ли страдате, и вие ли имате чувства като нас?
Марс.: Разбира се, че страдаме, обичаме и се радваме като вас. Нали сте нашите произведения. Разликата е в нивата. И този МИГ, за който ви говоря... При
нас го няма, ала имаме Познанието, защото сме във Вечността. Вие имате привилегията да не познавате бъдещето, за което понякога ви завиждаме, но и привилегията да имате мига живот, за който ние сме готови да сменим Вечността. След милион години ще дойдете при нас, но не се лакомете да знаете всичко. Особено бъдещето. То е тръпката... илюзията... Нещото в повече. Сега се спори при нас дали е по-добре да си всевиждащ и всезнаещ или невежа, който се надява...

З.: Да ви имам проблемите, марсианецо вечен.Ако те сънувам тази нощ, моля те, не се преструвай на паяк. Все пак съм жена и не познавам друго същество, което може да ме обладава, освен мъж. Ще кажеш, че и той е измислен като ВАС и НАС, ала все пак е нещо, което можеш да докоснеш...

Марс.: Ти това ли търсеше. Нали мразеше всичко, свързано с плътта... 
З.: Сега не съм убедена... Космически страх ме обзема...
Марс.: Спокойно, Зина! Мисълта е живот, а тя няма от какво да се страхува. Тя е тази, която дава плътност на нещата. Кара ни да ги виждаме, но те си остават все същите -  неуязвими и вечни. Подло изначални…
З.: Нека да приключваме, защото целият Фобос се тресе. Когато дойдем при вас, ще продължим... А защо не дойдете ВИЕ?
Марс.: Ние сме при вас.

ДЕЙСТВИЕ ДЕВЕТО
---------------------------------

Командира: Внимание, внимание, всички да се съберат в обсега за безопасност!.
Плато: Какво става, командире, почти стигнахме, а някой предаде цялата МИСИЯ. Ракетата тръгва обратно към Земята.
Командира: Правим всичко възможно, но Гилън е убил Нют и е взел управлението
в свои ръце.
Юд: Знаех си, че е мръсник и предател, но...
Плато: Не само, той е агент на КГБ и ”Земното братство”. Всичко е /към Юд/ е по ваша заповед. Страх ви е да не стигнем първи.
Командира: Нека час по-скоро дойде Зинаида, само тя ще се справи с него. Заключил се
е и всеки момент ще катастрофираме.

Зинаида наистина се справя с Гилън. Отваря тройно заключените врати, този път и
тя не разбирайки как се е получило, и застрелва Гилън. Поема управлението и от
курс обратно към Земята поема точно обратния - направо към Марс. След няколко часа
се приМарсяват сполучливо. Тя очаква, че ще ги посрещнат паяците, но няма никой.

Огромна червена пустош, прах, ветрове и даже не е красиво като от Фобос. Все пак
всеки от останалите живи е щастлив по своему, че са постигнали поставената цел.

Командира: Мисията засега е успешна, произвеждам Зинаида Ивановна в чин капитан. Оттук нататък всеки поема своя път, за да облагородим планетата и да я направим възможна за живот.
Зина : Какво значи да „облагородим” Не искам да е като Земята. Та то тука има живот.
Не ги ли виждате, те са покрай нас, но няма да ни се покажат, докато не станем по-добри.
Командира: Поне ти беше реалистка -.„ПО-ДОБРИ”. Не познавам вече това понятие. Но ти, Зина, си добър човек, който постоянно се прави на лош. И разбрах защо добрите стават лоши.
Юд: Е ,и?
Командира: Защото трябва да са нормални..
Плато: Права е Зина, не направихме нищо, за да повярваме, че ще поправим нашето
грехопадение. Затова ни облякоха в плът - да умираме.
Командира: Не очаквах стар мъдрец да лицемери. Ако беще добър, отдавна да си пукнал.
Юд: Всички се погрижихме човека вместо по-добър по-лош да става. Норма. Но има и други светове, които дремят в нас.
Шарли: Не се размеквайте, работа ни чака, а тука няма с кого да се шегуваш. Видях ги - духове, но как да ги рисуваш?

Командира: Сбогом, приятели.

Всички тръгват в различни посоки. След миг корабът се взривява.

Юн/Чува се гласа му, летейки по взривната вълна и бавно разтопявайки се в скафандъра: Това са ТЕ… теее…
--------------------------------------
Съдбата на останалите е неизвестна. Някои твърдят, че са се превърнали в марсиански паяци - тоест живи духове, други бяха категорични, че всички от мисията са загинали, но са открили нови пространства за търсене на човечеството.

Долу, на Земята, учените от цял свят се надпреварваха да приветстват космическото завоевание. Последното послание, преди да се изгуби връзката с кораба, бе дошло от Командира: "Цели шест месеца отсъствахме от нашия свят - Земя. Няма по-добро място за живот, но докато завистта и омразата са по-силни от любовта и добротата, ПЛУТОНИТЕ – другото наше "АЗ", ще побеждават истинската ни същност, а ние ще бъдем техни роби... Няма кого да спасяваме... Спасете живота на Земята, всичко друго е измислица, като нашата мисия...

--------------------------------------------------------------------------------------

© Стелиян Марков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016