Przed dworcem autobusowym
Wiatr o woni przepalonej ropy
wzbił niespodzianie
kurz i przedarte bilety
i wypełnił nimi
miseczkę żebraka.
Poeta
Niedzisiejszy wrażliwiec. I nielogiczny,
szukasz więzi z wszechświatem
w głębi siebie…
Oderwany od przyziemności.
Tak naprawdę –
na kosmodromie snów
(nie doznawszy ich niepokojów).
Stamtąd,
załadowany oczekiwaniem,
w wybuchu przemilczanych słów –
wierszem najlotniejszym
wznosisz się coraz wyżej…
Nawet nie sięgając
poetyckiej doskonałości,
jakże potrzebny
muśniętym miłością światom.
Dziewczyna z kawiarni
Dziewczyna zbierała parasole –
opuszczone skrzydła.
A jutro –
który to już raz? –
otworzy je nad stolikami z piwem
i zwykłym gadu-gadu.
Parasole zatrzepocą na wietrze,
ale nie,
nie wzbiją się wyżej…
Brała w ramiona
ich opuszczone skrzydła.
Пред автогарата
Вятър с дъх на изгоряла нафта
сграбчи ненадейно
прахоляк и скъсани билети
и напълни с тях
паничката на просяка.
Поет
Немодерно нараним. И нелогичен,
Мрежата-вселена търсиш
в собствената същност...
Нереален сред човешка приземеност.
Истински -
във космодрума на съня
(след недоизживени безпокойства).
Откъдето -
зареден с очакване,
взривен от премълчани думи -
с най-изящния си стих
излиташ...
Даже недостигнал
поетично съвършенство,
вече нужен
във докоснатите с обич измерения.
Момичето от кафенето
Момичето отнасяше чадърите -
отпуснати криле.
И утре -
за кой ли път? -
ще ги разпъне
над бирата по масите отвън
и делничното бъбрене.
Чадърите от вятъра ще трепват,
но няма,
няма да летят...
Момичето прегръщаше
отпуснати криле.
-------------------------------------------------------------
Превод на полски: Войчех Галонзка
--------------------------------------------------------------
© Дачо Господинов
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023