В моя край, както в толкова други краища, днес повече от всякога има един «сигурен» хотел за нередовни двойки. По-сигурен от редица други, които изглеждат сигурни, но не са, в този смисъл, че ако е придружен от дама, гостът може да наеме удобна стая за два-три часа без каквито и да е формалности, сигурен че отбиването му ще мине незабелязано за всеобщ мир и съгласие.
Хотелът се намира по протежение на един средно натоварен междуселищен път, в дъното на стар парк, свидетел в миналото на други тайни похождения, от времето когато един граф живееше във вилата; същата бе в последствие съборена и на нейно място бе построен хотел «Здраве», нещо средно между клиника и колеж, вдигнат за желаещи да намерят тук малко усамотение.
Входът от улицата е отворен денем и нощем, но посетителите минават обикновено отзад, вкарват колата в един бокс, после влизат през служебния вход, последвани от дамата която водят. Като мине прага, дамата забива отегчено поглед в репродукциите на стената, да не би случайно някоя камериерка или друг от обслужващия персонал да я види в лице, докато мъжът отива в рецепцията, където винаги го приема една дискретна служителка, която щом разбере че искат стая, винаги изрича две числа: «Двайсет и две и двайсет и три» или други две съседни числа, като да речем 34-35 или 4-5. Ключът е вече на вратата и мъжът се връща при дамата, която го чака все така упорито загледана в моторния кораб Авсония на една от репродукциите. Със спусната глава, един след друг се качват горе и почват да търсят номерата на стаите. Хлътват в първата или избират втората.
Нашето «Здраве», обект на толкова предпазни мерки, никога не бе имало и най-малката неприятност. Тук идваха хора уредени в живота и дори изискани, които държаха да нямат разправии. Собствениците, в случай че гостите не вдъхваха доверие, мъже в лоша компания, с професионалистки или със съмнителни госпожици, любезно отказваха. Властите си затваряха очите, считайки че въпросната и възможно най-дискретна дейност е по-малкото зло и оставяха тук да се изшумят предприемачи, хора с професии, а дори и служители.
Само веднъж, преди няколко години по погрешка спокойствието на «Здраве» бе сериозно и незаслужено смутено, така че случилото се се стори скандално не толкова само по себе си, колкото поради впечатлението за незачитане на закона, което остави.
Грешката, която заплаши спокойствието на две семейства, бе извършена от един прекалено добросъвестен и прилежен сержант, новак в службата, който в отсъствие на офицера отговаряше за казармата на карабинерите1 в едно от двете селища, оспорващи си честта да бдят за сигурността на хотела.
Някаква жена, съпруга на счетоводител, водещ сметките на четири или пет дребни предприятия за авточасти, по силата на нечия завист и злонамереност бе получила донос. Мъжът й, се казваше в доноса, всеки понеделник и четвъртък вместо да се занимава със сметките на това или онова предприятие и да попълва регистрите на социални грижи, към пет следобед, винаги на друго място, качва на колата еди коя си дама и се отправя към «Здраве», откъдето излиза два часа по-късно.
По какъв начин съпругата бе проверила достоверността на информацията, не се знае, но което се знае със сигурност е, че същата се яви в казармата и се обърна към коменданта, като му докладва всичко с подробности и настоя за незабавна проверка.
Тук се прокрадна грешката. Сержантът, дали защото дотогава не се беше сблъсквал с подобен случай или защото от престараване неправилно изтълкува кодекса, сметна че е налице откровено закононарушение. Прати съпругата да купи обгербван лист и я накара веднага да попълни жалба за прелюбодеяние с иск за незабавна намеса.
Колко по-разумно щеше да бъде, вместо да извърши тая грешка, която му коства повишаването в чин офицер, сержантът добре да се запознае с кодекса, с глава единадесета, раздел I: «Съпружески закононарушения». Ако се беше запознал, съгласно условията посочени в член 559 и 590, щеше да попадне на съоветния паграграф, с който да съобрази действията си. Вместо това същият успокои и освободи госпожата, и без много да мисли с жалбата в ръка отиде в «Здраве», където нареди да види регистъра за настанените гости.
Него четвъртък нямаше настанени.
«Ясно» - си каза - «значи налице е закононарушение». И свивайки вежди, попита дали всички стаи в хотела са празни.
Собственичката веднага отби удара.
«Да кажа празни не» - каза. «Имам двама кленти, в две различни стаи: мъж и жена. Ето техните документи. Тъкмо щях да ги нанеса в регистъра и да попълня формулярите и, както е по реда, до двайсет и четири часа моят мъж щеше да ви ги донесе в казармата».
Сержантът не възрази, но понеже от документите видя, че данните на мъжа съвпадат с посочените в жалбата, реши да пристъпи към изпълнение на служебния си дълг. Заедно с карабинера, който вървеше по петите му, се качи на първия етаж и спря между стая 22 и стая 23. Потропа на двете, най-напред на дясната, после на лявата, провиквайки се: «Отворете, в името на закона!»
След известно време се отвори вратата на стая номер 23 и на прага облечен се появи счетоводителят. Сержантът безцеремонно влезе в стаята и завари изправена до прозореца дама на средна възраст, която държаше пердето. После се появи напълно облечена; но измачканото легло недвусмислено издаваше признаци за скорошна употреба и остатъци от топлина между чаршафите.
На сержанта не му оставаше нищо друго освен да задържи заловените на местопрестъплението. Но си правеше сметката без счетоводителя, който дали от кодекса или от опит имаше немалко познания по въпроса. Същият пожела да прегледа жалбата и след като я върна на сержанта, подхвърли с усмивка: «Откога една съпруга има право да уличава в прелюбодеяние мъжа си? Синьор сержанте, тук бъркате: само съпрузите имат право да пускат жалба срещу жените си, не обратното. Освен в случай на многоженство! По член 560: «...ако съпругът трайно държи втора жена в семейния дом или на друго място...»
Подофицерът изглеждаше впечатлен, но не се предаде. Прати карабинера в казармата да донесе кодекса и междувременно си записа личните данни на заловените. Като стигна до дамата, сравнявайки ги с документа й за самоличност, изведнъж почувства че е спасен.
« Вие сте омъжена» - викна на дамата. «Ето тук пише, Лискети, омъжена!»
«Да» - съгласи се жената - омъжена с две деца».
«Хубава работа! Не сте вдовица, нали? Не сте!»
«Не. Не съм вдовица.»
Сержантът бе открил начин да спипа счетоводителя, но чакаше да му донесат кодекса. Държеше да няма и сянка от съмнение. Знаеше, че кодексът е невероятна плетеница, пълна с капани дори в най-простите членове, които е невъзможно да се цитират по памет, затова също като Светото писание, трябва постоянно да е под ръка. Един многогогодишен свещеник знае наизуст божието слово, но както първия път следва дума по дума богослужебната книга.
Когато донесоха кодекса, сержантът го запрелиства на масата в стаята.
Прелистването се проточи и по нищо не личеше, какво същият се готви да направи. Мълчейки и почти скрил лицето си за да не могат да се прочетат по него обзелите го колебания, си даде сметка, че счетоводителят беше прав. Прелюбодеянието е изцяло женско закононарушение.
Може да бъде извършено само от съпругата и единствено съпругът има право да подава жалба за подобно закононарушение.
Но кодексът си е кодекс и ако човек се постарае, винаги ще намери някоя вратичка. Сержантът изчете обстойно раздел I до член 564 и погледът му падна върху началото на член 559: «Със същото наказание (до една година) се наказва съучастника в прелюбодеянието».
Оказа се обаче, че това е нов капан, още по-лош от предишния, в който сержантът цопна като камък във вода...
«Ето какво търсех» - викна, вдигайки глава и изведнъж захвърли кодекса на масата. Остави карабинера да охранява заловените, слезе в рецепцията, хвана слушалката и поиска телефонния указател.
Лесно откри номера на Лискети Фортунато, електромонтьор, с магазин за електроуреди, живущ в местност отдалечена на петнайсет километра. Каза кого търси и като попадна на абоната от другата страна на жицата, попита: «Вие ли сте Лискети? Лискети Фортунато?»
«Да, аз съм. Лискети Фортунато».
«Обажда се комендантът на казармата на карабинерите в еди кое си селище. Вашата жена се казва Амалия, нали? Родена в Чилавеня? Област Павия? Набор 1930?
«Да, Амалия. 1930. Отиде да инкасира една фактура. Станало ли е нещо?
«Синьор Лискети, имате ли с какво да се предвижите? Кола?
«Имам мотоциклет».
«Добре. Елате веднага тук, пресечете еди коя си местност и хванете към областния. Между 14-ти и 15-ти километър ще видите голям надпис, това е входът на един хотел. Там ще влезете. Чакам ви на улицата. Побързайте. Не губете време».
Никой не отговори.
Сержантът сложи слушалката и вдигна поглед към собственичката седнала заедно с мъжа си зад едно стъкло.
Четвърт час по-късно през главния вход влезе Фортунато Лискети: набит мъж към четиридесетте, със синьо облекло на електромонтьор и тъмно добре изгладено сако, грабнато набързо от гардероба. Свали такето си и мачкайки го в ръце, пристъпи към сержанта.
«Нещо лошо ли е станало?» - попита жалостно. «Злополука? Кажете, синьор сержанте».
Подофицерът го дръпна в един салон, настрани от рецепцията и му обясни, че горе, а по-точно в стая 23 се намира жена му жива и здрава, но в компанията на някакъв мъж, счетоводител. Под охрана. Имало е донос, оттам проверка и ги спипали на местопрестъплението. С други дума прелюбодеяние.
Лискети не реагираше.
«Ама не разбирате ли?» - избухна сержантът. «Изневяра! Жена ви е била хваната на местопрестъплението!»
«Е, и» - каза електромонтьорът - «сега какво?»
«Сега ще идете с мотоциклета на будката да си купите обгербван лист, ще го донесете, ще попълним жалбата, вие ще я подпишете и аз ще задържа жена ви заедно с другия замесен в нарушението, счетоводителя».
«Ама длъжен ли съм да пускам жалба?»
«Длъжен ли? Какъв мъж сте вие? Тук е съпругата ви, в един хотел, затворена в стая където леглото е още топло, заедно с любовника си, а вие ме питате, дали сте длъжен да пускате жалба. Ами че без жалба не мога да я задържа!»
«Тогава няма да пусна» - поклати глава Лискети, слагайки върху масата сгънатото си таке. «Защо ми е да пускам жалба? Ако задържите жена ми, кой ще ми готви? Кой ще се грижи за децата? Кой ще води счетоводството? Кой ще прибира фактурите от клиентите? Кой ще седи в магазина, синьор сержанте? Всичко ще трябва да върша аз. Наложи се да затворя за да дойда тук с тая навалица по пътищата. Аз деца храня! Вие какво, искате да ме съсипете ли, не стига че жена ми си намерила тоя счетоводител? Какво ме засяга мене някакъв счетоводител? Дори не искам да го знам! Съпругата ми е добра жена, сбъркала е, дребно увлечение. Доведете ми я, синьор сержанте, да я кача на мотоциклета и да си вървим вкъщи».
«Ама вие от кой край сте?» - избухна сержантът, който беше южняк.
«Аз ли? От Чилавеня, област Павия. Защо?»
Сержантът се качи да освободи задържаните и да пусне карабинера. Счетоводителят и синьора Лискети можеха да си ходят, Лискети да се върне в службата, дамата да върви вкъщи със съпруга си, който включил мотора, я чакаше на улицата пред хотела.
Неубедена, съпругата на счетоводителя вдигна половин скандал, имащ последици само за сержанта, който поради неопитност в прилагането на закона бе лишен от повишение. А "Здраве", излязло невредимо от цялата бъркотия, потвърди благодарение на проверката, че е още по-сигурно от всякога, тоест такова каквото би трябвало да бъде.
1Корпусът на карабинерите (Corpo dei carabinieri) е военизирана полицейска служба на двойно подчинение - на Военното и на Вътрешното министерство, устроена по модела на френската жандармерия. За обществения ред и сигурност в малките селски общини и планинските райони отговарят карабинерите - (бел. прев. Е.-Д.)
-------------------------------------------------------------
Превод от италиански: Евгения Динкова
--------------------------------------------------------------
© Пиеро Киара
© e-Lit.info Сайт за литература, 2023