Над всичко
Животът ми може да се изпише върху есенен лист и да предизвика тайфун. А исках да е нежен бриз. Обикнах неистово, непоносимо силно един мъж- до плач, до потрес. Срещнахме си при изключително неблагоприятни условия,странно, нестандартно, налудничаво. Но се обикнахме, по линия на съдбата, която е древна шегобийка. Бях на специална и трудна работа и ден преди да напусна, се появи той. Веднага се разпознахме, сякаш някакви невидими ръце ни бутаха един към друг, сякаш не сме се виждали само стотина живота и просто си подновихме старата близост. Имаше телефона ми, обади се скоро, излизахме, любихме се. Баналното беше единствено, че си имаше жена, всичко друго бе хубаво, истинско и много нежно, и дори когато бях щастлива, плачех. Приемаше го като укор. А аз така си плача. Не ми беше лесно. Няколко пъти исках да се разделим. Но толкова като запоени бяхме, толкова невъзможно ставаше да сме две отделности, че се примирявах и продължавах. Минаха години. Много бури, много опити да се разделим, но не можехме. Първият път като се любихме в квартирата ми бе вълшебство, светло и сакрално. Каза ми, че косата ми е като водопад и я галеше, стичаща се по гърба ми, че иска да остареем на една възглавница... Бях небивало щастливо изумена... Едва ли ще живеем някога заедно, но се примирих, той ме научи на смирение, аз на други неща. Обичаме да си говорим като деца от детската градина понякога, да се шегуваме, утвърдихме хармония и спокойствие, мила привързаност и нежна толерантност. Разбрахме навреме, че любовта е над всичко. Докато животът препуска на двуколка от радост и тъга, аз благодарно и усмихнато се моля за нас и всички влюбени, особено за по зрелите. Чувстваме се като ангелчета, съединяващи дъгата. Любовта е над всичко.
***
Обичам живота и мечтая да съм възможно най-близо до Божия промисъл за мен. Изкуство и мъдрост е, че приех рухналите си илюзии, шамари, несрети, грешки и поражения като уроци. Уча се да участвам в Божията воля с обич, смирение и благодарност, да помня, че тя е безусловна и разумна и ми помага да бъда необикновена по обикновен начин. Да претворявам чудесата на живота всеки ден – творчеството, любовта, възпитанието, природата, приятелите... Любовта е сливане с простора на другите, с които сътворявате нови вселени, увеличавате цвета на дъгата, хармонията и уюта на света..
***
***
Колко много житейски уроци, неспирен керван, всякакви - пъстри като есента, многолики като небето, като баграта палитра на чувствата, като разкошната амплитуда на сетивата, богато и щедро състояние на прага на есента. Единствената причина е, че имам всеобемаща, топла, слънчева обич и молитва за всички и всичко. Благодарност, че мога да благодаря, че имам неоценимите, стойностните, вълшебните и осмислящи неща – любов, приятелства, хармония, пълни динамични дни, възможност да пиша, да ходя сред природата... Усетих и гъдела на славата, като слънчево зайче по лицето ми и се чувствам ведра, въодушевена, въздушна, на дъгата. Без особени причини - простичко, като децата – доверчиво, светло естествено. Оставих се на Потока на Вселената, който майчински, ангелски ме завива, залюлява в люлката на сладкия, блажен, невинен екстаз на дете, получило мечтан подарък.