През хладната прегръдка на нощта
прониква слънчевата запетайка.
Изгрява сутрин Слънцето баща
Природата да стопли - майка.
И спуска се един огромен ден -
красив като копринена завеса.
Разбираш, че светът е устремен
към всеки час на слънчевата песен.
Над всеки покрив, ъгъл и комин,
когато славей излети небесен,
ти чуваш тъмен хармоничен химн
и чудиш се: "А другите къде са?"
И птиците, и крехката трева,
и всяко нейно кътче е целебно.
Защото е природата това -
да я загубим никак не е редно!
---------------------------------------------------------
Стихотворението е отличено с поокрение в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература
----------------------------------------------------------
© Румяна Пелова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025