"На вятъра, признавам си, завиждам..."

                                Христо Владимиров

И аз на вятъра завиждам,
но не защото той е млад
и не защото в зноя хлад
ни носи (сякаш го е грижа),
и не защото нежно, мило
играе с малък и голем,
разрошва детския перчем,
изтръгва от ръка хвърчило...,
а затова, че има сила,
че има гняв – и го показва...

Догдето аз... спокоен, тих
гнева си все споделям в стих
и притаявам го във пазва...

 

---------------------------------------------------------

Стихотворението е отличено с поощрение в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература

----------------------------------------------------------

© Живодар Душков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025

   
© E-LIT.INFO