"На вятъра, признавам си, завиждам..."
Христо Владимиров
И аз на вятъра завиждам,
но не защото той е млад
и не защото в зноя хлад
ни носи (сякаш го е грижа),
и не защото нежно, мило
играе с малък и голем,
разрошва детския перчем,
изтръгва от ръка хвърчило...,
а затова, че има сила,
че има гняв – и го показва...
Догдето аз... спокоен, тих
гнева си все споделям в стих
и притаявам го във пазва...
---------------------------------------------------------
Стихотворението е отличено с поощрение в третия литературен конкурс за хора в неравностойно положение "С любов за Земята и живота"-2024, организиран от e-Lit.info Сайт за литература
----------------------------------------------------------
© Живодар Душков
© e-Lit.info Сайт за литература, 2025