Из “Begonia-tango”
на Моюру Мацумае
* Нарекох танго нещата, които се породиха „спонтанно” след няколко прочита на съвременната танка на японската поетеса Мачи Тавара.
Танго е непроизволно взета дума от японското езикознание.
Танго е термин, създаден през 1897 от Ооцуки Фумихико като превод на английката дума word. Определя се още “като пределна неразложима по-нататък семасиологична единица, която самостоятелно изразява някакво значение”, 1908, Ямада Йошио
Какво?
Ще сваря сладко
от глухарчета
В чашката
на тази шапка
сипвам светулки
Когато се разпръсна
на малки светещи точки
ти ще запържваш ориз
кукувица
ромон
копривак
под бряста
къфнало жълтурче
къш къш къш, не кацай там
оф, взех бръмбара за стършел
Още вярвам в цвета
на зелените сигнални ракети
В тенджерата
охлювите са цветни като
невестулки
Тихо бръмбарке
има щъркели
от книжарницата на “Славейков”
си купух наръчник по хирургия –
поетична самота
Един познат ми каза
че не е поет
защото не бил ходил в чужбина
Сварих им боб за вечеря
вчера ми казаха че не обичали
мириса на джоджен
Една жена поливаше цветята си
в края на лятото
Една друга жена я нарече
предателка
Оставих я на парното да изсъхне, каза тъжно тя, -
а тя се пукна,
бамбуковата четчица за чай
На мене също ми е ужасно топло,
каза го само веднъж
и извървя целия път без да въздъхне
Търсехме отломки от столетници
месечина
светеща къща на охлюв
под листата
лек ветрец
звездоборецът си
легна рано
тиха есен
пуших
за да се стопля
изворът е замръзнал
отшелникът сипва червено
вино върху леда
в непосолената храна
има достатъчно сол
и колебание
свеща препуква
по покривката прах
от пеперуда
нещо прави цък
в унеса ми
насред планината
нощният буен вятър
титанично усещане
за леко отпускане
утринна мъгла
пожълтели брезите
прозират
маково семе
започвам от последната
стъпка на столетията
Cum grano salis
Но в незаспиването има
Една друга история
Пълна с хлебарки
- Светулки, светулки, колко много светулки, стотици
стотици, - викаше тя –
и една селска лятна нощ се превърна в атракция *
* В Япония светулките изчезнали поради замърсяването
на реките. Затова хората отивали и събирали светулки
и когато успеели да съберат около сто, ги пускали в
гра дините на ресторантите, за атракция.
Изпратих я през февруари. През април получих писмо.
Разказваше как професорът й се скарал, че говори
диалектен български език.
kaeru modoru*
спомних си две първи думи от една разходка
в планината
*kaeru modoru връщам се
Била съм като стрелка на компас
в града,
винаги отмерена и никога спокойна.
Пък аз си мислех че съм сянка
на високите напъпили дървета
В планината избираше най-големите и сухи камъни
по реката, отиваше отвъд, връщаше се с глас на не-
позната птица викаше. “Трябва да минем реката”.
И тръгваше по люлеещете се и мокри, едва закачили
двата бряга кухи паднали дървета
но когато на витошка се кръстосахме
две към едно със мария
една приведена в себе си мария
те метличина и розова пъпка моюру
аз безпътна в студения вятър сред
павета и пътници
ЮЛИ
Сенокос
чува се само издаен шум от люпене на семки
в голямата следобедна жега
АВГУСТ
бобена шушулка
СЕПТЕМВРИ
Вървя по пътя край колоните от мрамор
пътеката на пъвото изкачване
не зная как
не мога
не те питам вече
сънят за теб е толкова далечен
СЪНЯТ НА МОЕТО СУТРЕШНО КАФЕ
Слънчогледови цветя
Срещу бялата стена на спомените
С безброй хоризонтални ивици от плесен
L’ETE INDIEN
Мене ми емило
циганското лято
Не спят
Не будуват
Наяве сънуват
Наяве сънуват
В бездната впити
От времето скрити
На песните въздуха пиещи
Виреят корените ми
Само с вятъра говорят
Вятърът им е свидетел
Жалният вятър леденият
Обичаме ли се
някой казва че се обичаме
момичешки смях
в тъмното пред мен
игли за акупунктура
След десет години отсъствие
пак потърсих звездата ти
нищо ни дъгичка звездна метафора
само луната в последната си фаза
за нея поне може да се каже че ще
почне от начало