* * *
Бе към 4-5 часа на една тъмна октомврийска сутрин. Тя паркира колата по- близо до неговия блок и по- далеч от нейния. Мина покрай една денонощна будка, купи кафе, приближи блока и без да е сигурна кой е входа, се запъти към най-близката до техните срещи врата, която бе заключена. Знаеше ,че е на партера, не знаеше кой е апартамента , но знаеше, че е в средата, гарсониера. Разпери пръсти и натиисна таблото със звънците. С треперещи крака Тя изкачи стълбите, насреща й бе той, полузаспал в полуоткрехната врата. Явно бе улучила звънеца му. Остави я да влезе и се върна обратно там, откъдето си бе дошъл. Настана тягостна тишина. Тя бе попаднала в тясно коридорче с голи циментови стени, почуди се, повъртя се и видя малка кухничка вляво през отворената врата .Бе тъмно, но можеше да различи в светлината, идваща през прозореца към дневната: хладилник, пералня, мивка, шкаф и колело. Остави кафето, което носеше за него и на което той не обърна внимание, до мивката и с напипване се запъти в посоката, в която той потъна, след като й отвори.
Надникна през отворената съседна врата и погледът й се разходи по маса, компютър, два стола и палма в саксия. Всички стени бяха съблечени от тапетите си и подът бе гол цимент. Срещу нея се откри банята - и тя гола по мазилка. Плахо припари и влезе в спалнята. Видя един матрак, проснат на пода. До него ниска самоделна масичка с пригодена нощна лампа , свряна под нея. Наоколо бе бъркотия и изглеждаше, че не е първата, минала през тази стая. Заболя я ,че е просто една от другите. През прозорците, които гледаха към закрита тераса, се виждаха прани мъжки дрехи, проснати грижливо да съхнат. Той лежеше с гръб към нея, завит до върха на главата си с червеникавокафява пухена завивка. Без да се съблича, тя легна и се опря в гърба му. Заля я мило, свое и познато чувство, като че се пъхна в семейното легло, в което я очакваше любящият й съпруг. После се случи онова, което се случва на мъж и жена, когато се допрат и са завити и е тъмно и е тихо и леко кръвта им забушува, телата им се загъделичква и мъжките и женски бодлички се привличат едни към други и се сливат в едно. И точно тогава той стана, отвори гардероба, в който Тя видя идеално подредени дрехи. Бръкна между тях и взе предпазното средство за непознати. Тя се засрами, но си помогна, като влезе в роля на лекомислена. За нея това бе усещането на силно влюбена, но за него тя се страхуваше ,че бе само секс.Дали мъжът е устроен по друг начин и му е нужно време да се откъсне от майка си, тя не знаеше, но си мислеше ,че ако изобщо се отдели, то жената дотогава е била само за секс за него.
* * *
Канайма. Дотам от Каракас се стигаше с два полета, вторият бе със самолетче за десетина души заедно с пилотите. Хотелът бе малко оазисче сред буйната джунгла, оформен от едноетажни къщички с хамаци отпред, градини, цветя, тропически дървета, шарени птици и глинени фигури, които заедно със земята, слънцето, луната и вятъра усмихнато гледаха към няколко водопада. Под водопадите можеше да се мине по тясна пътека, която достигаше до скално езеро, над което във водните пръски се вплитаха безброй цветни дъги. А недалеч от сърцето на Канайма бе най-високият в света водопад „Скокът на Ангела“. На третия ден рано сутринта преди изгрев слънце тръгнаха за водопада. Тясно и дълго моторно кану понесе групата от десетина човека в няколкочасово пътуване в тишината на реката, прорязваща джунглата. На няколко пъти спираха за почивка, малко хапване и чай, поднесени от местни жители.
Стъпиха в подножието на водопада и в нишка залакатушиха през джунглата. По пътя Николай изследваше всяко камънче, спираше любопитно на всяко дърво и си бъбреше с дванадесетгодишния син на водача и с удивление сравняваше тежките си туристически обувки и тромавостта си с лекотата и пъргавостта, с които момчето препускаше из джунглата с чехли на краката. Често пъти групата спираше, за да ги изчака. А Тя ревниво тичаше напред, далеч преди всички, само и само той да я зебележи и да й обърне внимание. Николай пък недоумяваше защо й е да тича пред водача на групата. Стигна първа без да гледа през какво върви. Надпреварата със себе си я заслепи за красотата на джунглата и достойно я награди с букет от неспокойствие. Мисълта й бе обладана от два въпроса: коя жена от групата може евентуално да е интересна за Николай и да се плаши от нея и какво да направи, та всички да я забележат. Оплетена в тревогите си и бягайки далеч пред групата, често й се налагаше да се връща , че и за малко да се изгуби. Душичката й трепереше в паника. Сърдеше се често и тя не знаеше за какво. Липсваше й внимание, търсеше постоянно знаци, за да се увери в любовта му. Колкото и нежен, внимателен и грижовен да бе той, Тя искаше още и още внимание като доказателство за неговата любов. Бе във влажна джунгла, пресичаше пълноводна река, а се чувстваше като в пустиня, жадна и суха. Тялото й се свиваше в несигурност, която се превръщаше понякога в инатски хъс. Николай интуитивно усещаше настроенията й, но вместо да разсее страха й, той се отдалечаваше от нея. Всеки от тях си носеше на раменете миналото и мислите за бъдещето. Стресната от неговото отдалечаване, Тя се спасяваше в магията на мечтите си за идеалното, за любовта без край. Бе плаха и страхлива като прохождащо дете. А когато той бе мил и загрижен, Тя забравяше тревогата за малко, докато отновоне се роди съмнението.
- Слез от сцената! – грубо-насмешливо каза й той.
- Нне, тръгвам си! И за каква сцена говориш!?
Тя си бе взела чантичката и решително с няколко крачки се бе запътила към нощната джунгла. след поредното разпалено наместване на характерите им. Той спокойно се полюшваше в белия хамак и виждайки сценичното й настроение, се питаше дали ще се намери някой, който да й помогне в неизвестността на тъмната джунгла. Тя постоя артистично няколко минути в края на верандата и с вирната брадичка се върна в стаята. Тихо си поплака, ожали си и след като го обвини в коравосърдечие, се успокои, излезе усмихната и легна до него в хамака.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Ирен Кривошиева, Николай Николов, "Заключена в Другия", ИК "Труд", София, 2015