* * *

„За малко повече от месец след влизането в Евросъюза, английската полиция регистрирала над хиляда престъпления, извършени от новодошли румънски граждани. Такова нещо не се било случвало никога дотогава с ничии други граждани. Лично мен това не ме учуди, защото познавам добре обстановката у съседите. Когато преди трийсетина години пресичах с влак Румъния, бяхме предупредени през цялото време вратите и прозорците да бъдат заключени. Но на една от гарите стана много задушно и открехнах прозореца с няколко сантиметра. В следващите минути през пролуката се вмъкна ръката на някакъв факир и за части от секундата откачи и отмъкна висяща отстрани дамска чанта.

А дали е случаен фактът, че световно известният магазин „Хародс” ознаменува влизането на Румъния и България в Евросъюза с поставянето на нов пазач на най-скъпите диамантени бижута – една люта и непрощаваща никому кобра? Петте хиляди продавачи и охранители, работещи в този магазин с подобни задължения се счете, че вече са недостатъчни за опазването им.“ 

(Откъс от „Що е то румънец в Лондон“)

* * *

„Станислав бе дошъл в Лондон от Западна Украйна и поназнайваше полския език. Затова си купи полски паспорт и се претвори в поляка Марек Секура. Отпечата си визитни картички с новото име и успя да си открие банкова сметка.

„Взема ли от банките петдесет хиляден заем – веднага офейквам в Украйна!” – споделяше често след втората или третата чаша.

А банките се надпреварваха да предлагат заеми... Никой не проверяваше в Полша или в България такъв човек съществува ли и най-важното – къде се подвизава той в този момент! Никой не проверяваше дали въпросният Недялко работи в аптеката си в Пловдив или е на строежа в Лондон! Никой не проверяваше въпросният Марек Секура (ако приемем, че такъв съществува) дали в момента е водопроводчик в Краков или в Лондон! А той след третата водка вече се хвали:

„От Барклейс ми дават 25 хиляди лири заем... Реших обаче да купувам къща...”

Е, на това пък хич не му повярвахме! Кой луд ще купува къща на чуждо име. Нали един ден може тук да се появи истинският Марек Секура и да вземе тая къща!

„Купих къщата!” – похвали се веднъж Станислав-Марек и почна да стяга багажа си.

Офейка набързо. След два дни такъв човек наистина не съществуваше. А след месец или два заваляха писма от банки и разни други инстанции. Търсеха Марек Секура да си плаща заемите и къщата. Е, това с къщата се оказа уникално!

„Брей, какви хитри и безчестни били тия източноевропейци!” – започна да възкликва средностатистическият англичанин и се опитва по малко и той да хитрее.

„Брей, колко балами били тия англичани!” – възкликва средностатистическият източноевропейски емигрант в Лондон и се мъчи още повече и повече да надхитрява.

Поради бързото нарастване на цените на недвижимостите, банките в Лондон започнаха да отпускат за покупка на жилище не 80 и не 90 процента. В борбата си за спечелване на клиенти, те надминаха дори стоте и вече отпускаха кредити до 120 процента от стойността на жилището. Да имало и за обзавеждане, и за пренасяне, та и за поливане на придобивката. И така за 200 хиляди оценения дом, на Станислав-Марек му дали двайсет процента допълнително, които 40 000 лири той гушнал и моментално ги препратил в своята Украйна. Нека издирват сега Марек Секура в Полша!“

(Откъс от разказа „Само по сигнал“)