утро

’ wake up, look me in the eyes again,
I need to feel your hand upon my face..’

заглъхват птиците, щурците,
когато твоето сърце звучи.
угасват слънцето, звездите,
защото светят твоите очи.

не лъха ароматът на горите -
ухае ясният ти, искрен смях.
заспиват вечерите, дните,
защото утрин се заменя с тях.

~
ласкавият допир, все грижовен,
нестихващият пулс гореше,
усмивката и погледът любовен..
сън ли беше,
сън ли беше или спомен?

несбъднат сезон

Небето бледнее сиротно
със своите сини,
безкрайни очи,
с очите, безкрайно самотни,
прободени с фини,
горещи лъчи.

Изчезнаха вече ятата,
тих полъх потрепва
страхливо, едва.
Небето е пустош, която
ни облак разцепва,
ни звук, ни дъга.

Ноември утихна отдавна
със своите нежно
хвърчащи листа,
декември придвижва се бавно
без своите снежни,
пейзажни платна -

без своите насипи меки,
без своите бели
купчинки сребро.

Но ето, че облаче леко
с къдрици дебели
изплува само.

Единствена плаха се стече
снежинката обла -
небесна сълза,
но лекият полъх повлече
ефирния облак
далеч с вечността.

Сълзата стопи се самотна -
пробиха я фини,
горещи лъчи.

 Небето бледнее сиротно

със своите сини,
безкрайни очи.