РОМАНЪТ НИ

Четем с него една и съща книга,
всеки сам за себе си, но едновременно,
застигаме се и се подминаваме –
знаем, че другият внимателно следи

как вървят нещата.
Различните по цвят картончета
преследват се, събират се и се разминават –
така вървят нещата.
Различните по цвят и почерк забележки
си разговарят непреднамерено и закачливо.
Е как е, казва той, а по-нататък съм отговорила
това не може да не ти хареса –
и така
сред свежата хартия –
и двамата си падаме по миризмата й,
за нас е еротична и многозначителна –
досъчиняваме романа си,
досъчиняваме романа си,
четейки друг,
четейки друг.

НЯМА ЗАЩО
да ме търсиш.
Аз съм там,
където отивам.

НАПИШИ СИ
онова любовно писмо,
което очакваш
от мен.
Ще го подпиша.