Есен

Попивам последни слънчеви лъчи.
Дърветата и те се прошариха.
Захладня и искам да си запазя
от лятото спомени за топлина.

Ще ми позволиш ли да си взема
от синьото безбрежие на очите ти -
за тогава, когато съвсем
ме покрият мъглите?
За уют - от гласа ти - топлите нотки,
когато се разбеснеят ветровете.
Отдавна без да те питам
слях звънкият ти смях с моя-
за тогава, когато завалят дъждовете,
че все си забравям чадъра.
А когато слънцето съвсем
потъне в облаците,
ще те поканя да пием от виното,
което сама съм направила.
Мълчаливо ще разменяме спомени за лятото.
И ще се усмихваме над чашите...

Пак е есен.

Ще...

Ще ти се случа. Като несбъднат спомен.
Малко досадна. До поискване.
В удобно за получателя време.
И след като си ме любил до насищане
ще ме изпратиш до гарата.
Ще ме върнеш с етикет: "Няма такова лице"
А аз ще се запечатам в кутията си
с мисълта, че трябва да те забравя.
Мислиш ли, че ще мога?
...Да ти се случа?

Обяснение

Мълча.
Защото всяка дума
оставя белези по мен.
Мълча.
Стене ми душата от истини -
неказани на глас.
Мълча...
Ще си отида онемяла.