Твоята наша улица

Извинение

Сърдиш ли ми се,
че понякога яхвам зеленото слънце,
което се спуска в преизподнята
и пробожда с шиповете си,
без да знае милост?

А когато омесвам от рядка кал топки,
в които не знаеш
какви каменни думи съм скрила?

Така става,
когато съмнението превземе душата ми.

Просто ми казвай от време на време,
че ме обичаш!

Неделя по "Шишман"

Това е твойта улица.
Тук жегата се смесва
със хората, прииждащи безгрижно.

Един дълбоко неизвестен пианист,
загърбил улицата,
свири с нарисувани клавиши.

Жена раздава флаери,
а друга прави със къна татуировки.

Това е твоята представа за
късмет
и го рисуваш със децата
на асфалта.

Без посока
се шляе вятърът.

Това е твоето обичане -
да ме намериш в суматохата
между насядали по масите с цветя момичета,
като танцуваш във очите им.

И аз те каня
да погледаме как стича се
угасващият слънчев ден
между листата.

Диви истини
узряват във ръцете ни.

Това е нашата неделя по "Шишман".

Композиране на мелодия за едно софийско момиче

На Тео

Последният етаж.
Оттук се вижда "Александър Невски".
А два гигантски кестена,
като пердета, са обрамчили прозореца.

Блестящи куполи
между върхарите. Кубетата
на Рускатата
са се откъснали в просторите.

Изтраква асансьорът.
Той слухти.
Като орел, огромен, стар, без плячка,
се изправя.

Резетата превърта,
но уви -
във коридора крачките

звънтят с отдалечаване.

И пак е сам.
Пианото му мига недоспало (може би
от многонощия несвирене).

А нежната мелодия в главата му
боли,
боли,
боли
и през прозореца над София
се стеле,
неизсвирена.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------