Прошки...
рисувам времето
и стона му
самотното ми място в него
подивели мисли рисувам
и болка...
мълчим–
ти там
аз тук
прошката как да си взема
* * *
обичам
всички
с голи мисли
с голи чувства...
те са като мен –
никога не забравям
че съм гола
обичам
очи
които пазят спомен
в музика
от скъсано очакване
обичам
светлика
и всеки залез
когато
към утрото тичам
обичам
теб
в шепота ми сгушен
грешен и праведен
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Дима Политова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012