Последна прегръдка

 

като спазъм
от вода
в кривото гърло

 

и свършва
като вода
във окото

 

 

Връх

 

когато
стръмното достигне
до сърцето

 

опира в другата посока

 

притискаш
или се обръщаш

 

ала кърви

 

 

Снимка

 

прегърнала съм здраво
като корен на дърво

 

но е на зъб

 

и ме боли
додето те целувам

 

единствено
по памет

 

 

Оптимистично

 

всички
които ни правят по-силни
са рани

 

някои
доубиват

 

ала само с тях
до края
сме живи

 


Вода

 

Не съм чак толкоз дълбока,
ти казвам.

 

Все пак,
навий си крачолите
миг преди да си се удавил...

 

 

* * *

 

по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва

 

право във сърцето

 

твоят образ

 

вълни
вълни
вълни

 

 

* * *

 

ти си вода
аз съм вятър
ти пречистваш
аз извайвам

 

когато натежи
повече от себе си
какво е вятърът
без дъждът

 

 

* * *

 

дните
живени без тебе

 

зелени
натъртени
кисели
нито цвят

нито плод

 

крадени ябълки

 

без изкушение...

 

 

Шепот

 

Докато камъкът се стичаше
към езерното дъно,
какво водата шепнеше
в талази концентрични?

 

...обичам те...
...обичам те...
...обичам те...

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Людмила Йорданова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012

   
© E-LIT.INFO