Последна прегръдка
като спазъм
от вода
в кривото гърло
и свършва
като вода
във окото
Връх
когато
стръмното достигне
до сърцето
опира в другата посока
притискаш
или се обръщаш
ала кърви
Снимка
прегърнала съм здраво
като корен на дърво
но е на зъб
и ме боли
додето те целувам
единствено
по памет
Оптимистично
всички
които ни правят по-силни
са рани
някои
доубиват
ала само с тях
до края
сме живи
Вода
Не съм чак толкоз дълбока,
ти казвам.
Все пак,
навий си крачолите
миг преди да си се удавил...
* * *
по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва
право във сърцето
твоят образ
вълни
вълни
вълни
* * *
ти си вода
аз съм вятър
ти пречистваш
аз извайвам
когато натежи
повече от себе си
какво е вятърът
без дъждът
* * *
дните
живени без тебе
зелени
натъртени
кисели
нито цвят
нито плод
крадени ябълки
без изкушение...
Шепот
Докато камъкът се стичаше
към езерното дъно,
какво водата шепнеше
в талази концентрични?
...обичам те...
...обичам те...
...обичам те...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Людмила Йорданова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012