Отдаденост
слънчево зайче
близва яката на твоята риза
хапе долната устна
и без дъх
в небето на твоята стая...
в този миг
повече от това
да съм птица
***
по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва
право във сърцето
твоят образ
вълни
вълни
вълни
Първата прегръдка
по-бавния пръст
по-топлата устна
по-острия лакът
по-мекия хълбок
и зная
още зная
кое на кого е
Присъствие
ще ти напълни шепите догоре
със плодове
заоблените форми
казват всичко
Портрет
ти си прекрасна
гениална
да, такава съм
в твоя свят
ти си Бог
внимавай
със следващата дума...
След мене
коса по възглавницата
гънки в леглото
кръв във сърцето
и ритъм...
-------------------------------------------------------------------------------------------------
© Людмила Йорданова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012