Отдаденост

 

слънчево зайче
близва яката на твоята риза
хапе долната устна

и без дъх
в небето на твоята стая...

 

в този миг
повече от това
да съм птица

 

 

***

 

по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва

 

право във сърцето

 

твоят образ

 

вълни
вълни
вълни

 


Първата прегръдка

 

по-бавния пръст
по-топлата устна
по-острия лакът
по-мекия хълбок

 

и зная
още зная
кое на кого е

 

 

Присъствие

 

ще ти напълни шепите догоре
със плодове

 

заоблените форми
казват всичко

 

 

Портрет

 

ти си прекрасна
гениална

 

да, такава съм

 

в твоя свят
ти си Бог

 

внимавай
със следващата дума...

 

 

След мене

 

коса по възглавницата
гънки в леглото
кръв във сърцето

 

и ритъм...

-------------------------------------------------------------------------------------------------

© Людмила Йорданова
© e-Lit.info Сайт за литература, 2012

   
© E-LIT.INFO